Сънят е една от основните нужди на организма ни, точно както храната и водата. И със сигурност сме усещали на собствения си гръб какви са последствията от неговия недостиг. Но едва ли сме се замисляли какво точно в тялото ни изисква всяка вечер да спим толкова много часове, за да можем да функционираме правилно.
Е, сега учени от University of Oxford провеждат интересно изследване с още по-интересната цел да разберат каква е причината да спим и защо изобщо чувстваме нужда да го правим. И откриват, че сънят се дължи преди всичко на настъпване на метаболитно "претоварване" в мозъчните клетки, което предизвиква сънливост и желанието ни да се наспим едно хубаво.
И това е първият подобен категоричен отговор коя е основната причина да спим след десетилетия наред научна работа по темата. Така учените насочват вниманието ни към един специфичен процес - аеробния метаболизъм. Доказано е, че в някои неврони, регулиращи съня, митохондриите, производителите на енергия в клетката, изпускат електрони, когато има свръхпредлагане.
Източник: iStock
Сънят е вид защитен механизъм
И когато електроните станат прекалено много, тези клетки действат като прекъсвачи и превключват мозъка ни в режим сън с една основна идея - да се предотврати претоварване на системата, което може да има сериозен негативен ефект. Той е свързан например се производството и отделянето на реактивни кислородни странични продукти, които могат да увредят клетките.
Оказва се, че с този процес, който протича в мозъка, може да известна степен да се обясни и връзката между метаболизма, съня и продължителността на живота. Така например по-малките животни, които използват повече кислород на грам телесно тегло, в повечето случаи спят повече и имат по-малка продължителност на живота.
И учените заключват, че отговорът на въпроса защо се нуждаем от сън е свързан преди всичко с начина, по който нашите клетки преобразуват кислорода в енергия. Защото сънят възниква от натрупване на електрическо напрежение в митохондриите, които преобразуват храната в енергия, използвайки кислород, обяснява Oxford Mail.
