Има стотици видове сирена. И всяко от тях със собствен цвят, форма, хранителна стойност, вкус и текстура - макар всички да се правят от мляко. Най-популярните се приготвят от млякото на крави, кози или овце, въпреки че има и такива от камилско, биволско или дори мляко от лос.
За да се направи сирене, е нужно към млякото да се добавят бактерии. Те създават химични реакции, които го променят. Вариациите в количеството и вида на бактериите оказват влияние върху вкуса и текстурата на крайния продукт. Другите неща, които влияят върху вида сирене, са методът на осоляване, температурата и времето за отлежаване.
Швейцарското меко сирене, подобно на много други сирена, се прави по същия начин - от краве мляко и бактерии. Характерното при него обаче е, че има дупки. Наричани още "очи", те са толкова важни за швейцарските производители, че когато липсват, се казва, че партидата е "сляпа".
Източник: iStock
Това, което прави швейцарското сирене "дупчесто", са бактериите, наречени Propionibacterium freudenrichii subspecies shermanii. При специфичните условия, при които се произвежда сиренето, растящите бактерии произвеждат въглероден диоксид. Именно отделените от тях газове създават кръглите отвори.
Оформянето на отворите отнема около четири седмици при температура от 20 градуса. След това са нужни още два месеца, преди сиренето да бъде пуснато за продажба.
Швейцарското сирене е направено за първи път през XV век и в страната е известно като ементал. Все пак и други страни произвеждат подобни сирена. Франция има грюер, a Италия има фонтина, уточняват от IFL Science.
