Признавам си - отдавна не следя електронната музика с ентусиазма, с който го правех преди години. Сцената днес е огромна, постоянно се променя и понякога е трудно да различиш поредния хит от истинския артистичен почерк. И все пак има имена, които продължават да привличат вниманието ми независимо от тенденциите. Именно затова тази година реших да посетя AURA Festival в Sofia Airport Park. А когато в програмата видиш имена като Махмут Орхан и Армин ван Бюрен, изборът става още по-лесен.
Второто издание на фестивала премина под концепцията Temple of Eos - древногръцката богиня на зората, а организаторите бяха превърнали пространството в своеобразен митичен храм, където музиката, светлината и визуалното изкуство се сливаха в едно общо преживяване.
Още от първите часове впечатление направиха отличната организация, удобната локация и вниманието към детайла. Но най-голямата изненада за мен беше публиката. Очаквах основно представители на Gen-Z, а се оказа, че огромна част от посетителите бяха хора около и над 40 години. Поколението, което помни златните години на транс, хаус и прогресив сцената, беше дошло да преживее отново магията на големите фестивали.
Източник: Fest Team
Ден първи: Махмут Орхан и ориенталската магия на електронната музика
Официалният старт беше поверен на бразилската суперзвезда Alok - артист, който през последните години се превърна в едно от най-разпознаваемите лица на електронната музика. Роден в музикално семейство в Бразилия, той е сред най-слушаните диджеи в света и редовно оглавява програмите на Tomorrowland, Ultra и Coachella. Неговият сет беше експлозивен, изпълнен с енергия и фестивални химни, които веднага вдигнаха настроението на публиката.
Източник: Fest Team
Истинският акцент на вечерта за мен обаче беше Махмут Орхан. Международният любимец от Турция направи много мил и запомнящ се жест към българските фенове, като започна сета си с ремикс на народната песен "Чичовите коне".
Турският продуцент е от артистите, които можеш да разпознаеш само по няколко секунди музика. През 2016 г. той покори световните класации с "Feel" - парче, което съчета ориенталски мотиви, дълбок бас и меланхолична атмосфера. Оттогава насам Орхан успява да запази собствен стил в индустрия, в която много артисти започват да звучат еднакво.
Източник: Fest Team
На сцената в София той беше точно такъв, какъвто го очаквах - спокоен, концентриран и напълно отдаден на музикалното пътешествие. Вместо агресивни преходи и непрекъснати ефекти, сетът му разчиташе на постепенно изграждане на атмосфера. Имаше моменти, в които хилядите хора пред сцената сякаш се движеха в един и същи ритъм, а ориенталските елементи в музиката му създаваха усещането, че София за миг се е превърнала в някакъв футуристичен Истанбул. Като към това добавим, че освен всички хитове, реши да почерпи най-близката до сцената публика с традиционни лозови сарми, вероятността да забравим гостуването му някога, напълно изчезва. Феновете на Махмут Орхан дълго отказваха да го пуснат да слезе, след като два часа неуморно танцуваха (включително и той на пулта) под ритъма на неговата музика.
Ден втори: От фестивалната еуфория до суровото техно
Ако първата вечер беше мелодична и мистична, втората беше създадена за хората, които търсят чиста енергия. Главният герой на вечерта беше Димитри Вегас - едно от най-големите имена в комерсиалната електронна сцена през последното десетилетие. Заедно с брат си Like Mike той стои зад някои от най-мащабните фестивални продукции в света и е двукратен носител на титлата номер едно диджей на DJ Mag.
Източник: Fest Team
Сетът му беше точно това, което феновете очакват - зрелище. Огромни визуализации, пиротехника, мощни бийтове и постоянен контакт с публиката. Това беше музика, създадена за огромни сцени и десетки хиляди хора.
По-късно вечерта атмосферата рязко се промени с появата на ¥ØU$UK€ ¥UK1MAT$U - едно от най-обсъжданите имена в съвременното техно, което ми е невъзможно да запомня и произнеса. Японският артист се превърна в истинска сензация през последните години благодарение на своя индустриален звук, високо темпо и почти хипнотично присъствие зад пулта.
Източник: Fest Team
Това не беше музика за всички, но именно в това се крие силата ѝ. Докато едни танцуваха без прекъсване, други (като мен самата) просто наблюдаваха и се опитваха да осмислят случващото се. И в двата случая ефектът беше еднакъв - сцената не оставяше никого безразличен.
Ден трети: Армин ван Бюрен и урокът по електронна музика
Последният ден на фестивала беше причината много хора изобщо да си купят билет. Армин ван Бюрен не е диджей, той е институция.
Петкратен номер едно в света според DJ Mag, създател на легендарното радиошоу A State of Trance и човекът, който превърна транс музиката в глобално движение. Докато много негови колеги идваха и си отиваха през годините, холандският артист остана на върха повече от две десетилетия.
Източник: Fest Team
Още с появата му на сцената се усети разликата между голям артист и легенда. Нямаше нужда от излишни ефекти или демонстрации. Армин просто започна да разказва история чрез музиката.
Сетът преминаваше между класически транс химни, модерни продукции и емоционални мелодии, които предизвикваха бурни реакции от публиката. Имаше хора, които пееха всяка дума, други снимаха всеки момент с телефоните си, а трети просто стояха и гледаха сцената с усмивка.
И още много от същото
Освен големите хедлайнери, AURA събра и впечатляваща селекция от международни и български артисти. На двете по-малки сцени TOWER Stage и MOON Stage своите сетове пускаха Chinonegro, Denis Sulta, Inside Out, Liubo Ursiny, Lia Petrova, Lina, Kaya Siren 999999999, Laura van Dam, Topic, MATTN, BIIA, Avalan Rokston, Tedka, The Muffin Man, Laure Croft, Olympe и много други, които допълниха музикалната картина през трите дни.
Ако трябва да опиша AURA само с едно изречение, то би било следното: фестивал, който успя да събере няколко поколения под едно небе и да им напомни защо електронната музика продължава да бъде универсален език. А за човек като мен, който не следи толкова активно новите тенденции в жанра, това се оказа най-приятната изненада от всички.
