Миналата седмица се проведе националното външно оценяване за учениците от 7 и 10 клас по двата най-ключови предмета - математика и български език. За учениците от седми клас резултатите ще са определящи за това в кои гимназии ще продължат обучението си и към какъв професионален път биха се насочили в бъдеще.
И докато делът на учениците в ЕС, които напускат преждевременно образователната система и не продължават с никаква форма на обучение, бавно намалява, неравенствата между отделните държави са значителни. България попада трайно сред страните с най-тежки показатели.
Според последните данни на Евростат за 2025 г., 9,1% от младите хора на възраст между 18 и 24 години в Европейския съюз са напуснали образованието и не са поели към никаква форма на квалификация или обучение. Разликите между отделните страни членки обаче са огромни - от едва 2,1% в Хърватия до цели 15,5% в Румъния.
Източник: iStock
В Хърватия едва около 2% от децата отпадат от училище преждевременно
Сред страните с най-нисък дял на ранно напускащи се открояват Хърватия, Гърция и Ирландия. В другия край на скалата стоят Румъния, Германия и Испания. Целите на ЕС до 2030 г. са делът на ранно напускащите да падне под 9%. Добрата новина е, че 17 от 27-те държави членки вече са достигнали тази цел. България обаче за момента не е сред тях.
Тенденцията да се отпада от образованието е по-изразена при мъжете, отколкото при жените, като това важи за целия ЕС. В рамките на последното десетилетие обаче и двата показателя са тръгнали надолу: делът на младежите е спаднал от 12,5% през 2015 г. до 10,6% през 2025 г., а при девойките - от 9,4% до 7,5%.
Местоживеенето оказва осезаемо влияние върху вероятността даден млад човек да напусне образованието. Евростат установява, че в градовете делът на ранно напускащите е най-нисък - 8%. В малките градове той достига 10,1%, а в селските райони - 9,6%.
Източник: iStock
Децата от малки градове са с най-висок процент ранно отпадане от училище
Именно тук България изпъква особено тревожно. Страната ни е сред трите с най-висок дял на млади хора от 18 до 24 години от селски райони, които са спрели да учат след завършване на основно образование. Другите две са Румъния и Дания. Това вероятно сочи проблем с достъпа до качествено образование в малките български градове и селата.
Само девет държави от ЕС - Нидерландия, Малта, Швеция, Кипър, Португалия, Испания, Дания, Германия и Латвия, отчитат, че 50% или повече от ранно напусналите са намерили работа.
България е сред страните с най-висок дял на безработни сред ранно напусналите образованието: 76,7%. По този показател тя е на трето място в ЕС след Литва (86,4%) и Словакия (77,9%), пишат още Euronews. Казано по-просто: трима от четирима млади българи, които са отпаднали от образователната система, нямат работа.
Източник: iStock
Ранното напускане на училище води и по-трудно намиране на работа
Тази цифра е особено тревожна, защото символизира порочен кръг: ранното напускане на училище означава означава, че младежите не продължават към висше образование, но и трудно могат да си намерят работа.
Всички тези статистики показват, че образованието остава най-надеждният лост срещу бедността и социалното изключване. Страните, инвестирали в достъпно качествено образование дори в отдалечените райони, вече берат плодовете на тези политики.
