"Скъпо е да си искрен, но вие ще го получите тази вечер." С тези думи Любо Киров постави началото на един от най-вълнуващите концерти в зала 1 на НДК тази година - спектакъл, който доказа защо вече 25 години той е сред най-обичаните български артисти.
Концертът му на 16 октомври беше повече от обикновено музикално събитие, беше среща между артист и публика, които се познават от години, които са израснали заедно, преживели са радостите и болките си в една и съща песен. Може би и затова Любо Киров не спря да пита публиката си цяла вечер: "Как сте?". Защото искаше наистина да знае, че сме добре, че сме там на 100% и, също като, него преживяваме това, което се случва на сцената.
Първият от двата му последователни концерта в НДК беше кулминацията на турнето "25 години на сцената" - юбилей, който бележи време, но и път. Път, започнал от малките клубове, минал през групите Mr. White и TE, през стотици концерти, хитове и споделени моменти, за да стигне до най-големия. И може би най-човешкия.
За първи път в кариерата си Любо представи песните си в съпровод на класически камерен оркестър, воден от виртуозния Орлин Цветанов. Безспорно симфоничният звук украси познатите мелодии, но направи и нещо повече - даде им ново дихание. Като стар приятел, когото срещаш след години и откриваш в него нова дълбочина.
"Тя", "Имам само теб", "Целуни ме", "Усеща се сила", "Восъчен човек", "Летим". "Мога", "Има ли цветя", "За красивите неща" и десетки други - всяка песен звучеше като изповед, в която цигулките разказваха, виолончелото дишаше, а гласът на Любо преливаше между нежност и сила.
На сцената отново бяха верните музиканти на Любо Киров - Ангел Дюлгеров (китара), Радо Казасов (барабани), Пламен Денчев (клавишни), Евден Димитров (бас), както и вокалистите Мария Матеев, Тома Здравков и Росен Кукошаров.
Това са хората, с които Любо изгражда своя звук през последните години - онзи безгрешен баланс между рок, поп и чиста емоция. Заедно те направиха не просто шоу в рамките на два часа и половина, а живо, дишащо преживяване, в което всяка нота беше усмивка, всеки ритъм - спомен.
Специалните гости на вечерта Орлин Горанов и Стенли превърнаха сцената в празник на българската музика. В "Светът е за двама" Любо и Орлин Горанов си разменяха погледи, изпълнени с уважение и приятелство, а в "Където няма време" със Стенли имаше чиста носталгия и бунт.
Любо Киров не пропусна да изпълни и някои невероятни песни, които е писал за свои колеги през годините, като "Без теб" на Сантра и "Както преди" на Тони, в които се усещаше толкова много топлина и благодарност към всички онези хора, с които е споделял не само сцена, но и живот.
Публиката отново получи това, което Любо винаги ѝ обещава - искреност. Без фалш, без поза, с много хумор, топлина и човечност. В залата имаше смях през сълзи, деца, които се качиха на сцената, за да му подарят цветя и послания (и с които той не пропусна да си поговори), и хиляди хора, които пяха всяка дума от всяка една песен заедно с него.
Любо Киров не спира да доказва, че сцената е неговият дом, а музиката - най-честният му език. Този концерт беше повече от ретроспекция на 25 години кариера - беше доказателство, че Любо Киров пише, пее и живее всяка своя песен и винаги остава истински - дори когато "е скъпо да си искрен".
