Sweet Child o’ Time: Guns N' Roses между минало и настояще

Когато стане дума за рок величия, Guns N' Roses винаги изникват като име в списъка ми. Защото в младите си години те не просто свиреха рок - те го живееха. Мръсно, емоционално, без компромиси. Създадена в сърцето на Лос Анджелис през 1985 г., групата се ражда от сливането на две местни банди - L.A. Guns и Hollywood Rose. Името? Комбинация от двете. Резултатът? Музикална бомба със закъснител.

Guns N' Roses с концерт в София

Очакваме ги през юли на Националния стадион

Guns N' Roses се превърнаха в символ на епоха - на страст, на рок без правила. И въпреки всички скандали, паузи и събирания през годините, те си остават една от най-обичаните банди в света. И ако човек има късмета да чуе първите акорди на "Sweet Child O" Mine" на живо, веднага ще разбере за какво говоря.

За щастие аз имах този късмет снощи, 21 юли, когато Guns N' Roses излязоха на сцената на Национален стадион "Васил Левски" в София като рок торнадо от друго време, което ни връща в 80-те и 90-те, когато музиката беше сурова, без филтри и... вечна.

Източник: GettyImages

Преди 38 години на 21 юли излиза и дебютния им албум Appetite for Destruction. Съвпадение или не, това направи вечерта още по-специална (поне за мен).

Тъй като групата държи всеки концерт да бъде отбелязан с визия и история, вдъхновена от мястото, където се случва, с нелеката задача да създаде плакати и официални тениски за събитието се нагърбва не кой да е, а самият Дидо Пешев от Bare Hands Society.

От профилите му в социалните мрежи разбрах, че в началото на годината той споделя с екипа на Guns N' Roses български легенди за триглавата ламя и златната ябълка. Показва им стари илюстрации, скици, митове. Така те харесват историята, припознават я, и искат от него тя да оживее на концерта им в България. Точно така се и случи, а вече една такава прекрасна тениска за спомен от тази паметна нощ ще стои и в моя гардероб.

Що се отнася до момчетата (и едно момиче ново попълнение) от Guns N' Roses, тя бяха страхотни. И Дъф Маккагън, и Дизи Рийд, и Ричард Фортъс, и Мелиса Рийз и Исак Карпентър бяха супер. Всеки от тях допринесе със своята енергия и класа. Истинско удоволствие беше да ги гледаш на сцената. Трябва да призная, че Аксел Роуз е позагубил доста от младежкия си чар и певческите си възможности, което е напълно нормално предвид годините му. Не бях особено изненадана от този факт, защото бях слушала в YouTube доста техни концерти след повторното им събиране и знаех какво да очаквам. Въпреки очевидно по-лошата му форма обаче, Аксел продължава да носи тази любима на милиони хора по света дивотия в гласа си, която не спря да демонстрира песен след песен в продължение на часове.

Източник: GettyImages

А Слаш? Той сякаш никога няма да остарее и музиката, която излиза от китарата му, е просто феноменална. Още докато го слушах в зала "Христо Ботев" през 2015 г., когато гостува с бандата си Slash featuring Myles Кennedy and the Conspirators, се надявах, че някой ден ще имам възможността да гледам на живо този китарен корифей на някой стадион. Е, мечтата ми не само се сбъдна, а и дори надмина очакванията ми, защото благодарение на Fest Team, това се случи не някъде по света, а именно в България и беше незабравимо. Няма как как да не спомена, че шапката, очилата, китарата, солата - всичко си беше на мястото при него от началото до самия край.

Източник: GettyImages

Публиката на пълния стадион (около 40 хиляди души) не беше от най-щурите, които съм виждала (особено предвид рок събитието) и това доста ме изненада, но все пак оцени подобаващо началото, което беше поставено с "Welcome to the Jungle". За над три часа чухме над 30 парчета, сред които и най-емблематичните им песни като "Sweet Child O' Mine", "Knockin' On Heaven's Door" (на Боб Дилън), "You Could Be Mine", "Live and Let Die", "November Rain" (да, с роял на сцената) и, разбира се, "Paradise City", с която завършиха грандиозно.

Сетлистът беше микс от златните класики и доста от по-новите им песни, с които ни напомниха, че не са просто банда от миналото, а рок институция, която още твори.

Нищо в концерта не беше прецизно "излъскано" - и това беше част от чара. Имаше моментни обърквания, импровизации, шум, скърцане на китари и слаби звена в пеенето на Аксел. Но точно това прави Guns N' Roses групата, която е - рок със сурови тонове, с емоция, която не може да се имитира.

The Hu - монголският метъл, който завладя България

Един концерт, който ще се помни дълго

За финал ще кажа, че Guns N' Roses може би не бяха в най-добрата си форма (най-вече заради Аксел Роуз), но въпреки това ми напълниха душата, защото не са просто група - те са като филм от младостта на милиони хора по света. И когато излязат на сцената, времето спира. Не е нужно всичко да е перфектно и грандоманско - важното е да усетим вибрацията, да вдигнем ръце и да си припомним какво значи хубав рок. И Guns N' Roses направиха точно това.