Преходността на славата и успеха в музиката често е безмилостна. Групи, които в един момент изглеждат недосегаеми, с времето избледняват или остават заключени в носталгията по своята "златна ера". Iron Maiden обаче са рядко изключение. Периодът им от края на 80-те години често е определян като времето, в което са били "най-голямата метъл банда на планетата" - тяхната истинска имперска епоха. И все пак, колкото и невероятно да звучи, днес Iron Maiden сякаш са дори по-големи, отколкото тогава.
Те отдавна са надраснали статута на обикновена метъл група. Maiden са институция, културен феномен и част от британската идентичност - със собствена бира, пощенски марки и мърчандайз, който се продава във веригите на Острова редом до подаръците за Деня на бащата.
Но любовта към Iron Maiden отдавна не принадлежи само на Великобритания. Тя е глобална. От Австралия до България феновете носят музиката им като знаме на цяло поколение. И това се усещаше вчера още от ранните часове около Националния стадион "Васил Левски", където хиляди хора се стичаха с тениски от всяка възможна ера на групата - от избелели класики от 80-те до съвременни тур артикули. Имаше фенове на по 16 и на по 60 години, но всички говореха един и същи език - езика на Iron Maiden.
Подгряващите Anthrax също допринесоха за настроението със стегнат и енергичен сет, който напомни защо са сред Голямата четворка на траш метъла, макар че за повечето хора на стадиона вечерта безспорно принадлежеше на Maiden. Дядовци и майки, синове и дъщери, внуци, а вероятно в немалко случаи и правнуци - това е най-преданата публика, която човек може да си представи. Честно казано, Брус, Стив и останалите можеха просто да излязат и колективно да изтананикат мелодията на "Only Fools and Horses", и пак всичките над 40 000 души на стадиона щяха да полудеят от възторг.
Излишно е да казваме, че снощи, 26 май, получихме шоуто, което ни беше обещано. В навечерието на това турне то беше рекламирано като визуален спектакъл, далеч над всичко, което групата е правила досега. А като се има предвид, че в миналото са ни показвали въоръжени киборги, надуваеми самолети и истински въздушни битки над главите ни, това звучеше като доста смело обещание.
Източник: GettyImages
Когато в продължение на 50 години всяка вечер над теб се извисява любимото чудовище на всички (да, за Еди говорим) накъде можеш да поемеш от тук нататък, за да впечатлиш публиката си? Отговорът е прост - прегръщаш дигиталния свят. Гигантският екран с размерите на IMAX, който доминира зад сцената и буквално смалява групата, променя всичко. Песните оживяват в зашеметяваща експлозия от техноколорни образи. Дългите епични композиции, които в миналото понякога звучаха тромаво и прекалено раздуто на живо, сега са преобразени в потапящи кинематографични преживявания.
"Rime of the Ancient Mariner" се превърна в централния момент сред цял сет от епични кулминации. Парчето е придружено от спиращи дъха визуализации, които вдъхват живот на цялата история. Дори да не познаваме сюжета на епичната поема на Самюъл Тейлър Колридж, върху която е базирана песента, призрачните анимирани образи пред нас разказват историята по впечатляващо ясен начин.
Още в самото начало Брус Дикинсън описа шоуто като най-близкото нещо до "ултимативен" сетлист, който Iron Maiden някога биха направили. И под това очевидно не се имали предвид най-големите хитове в класациите, а песните, които феновете носят най-дълбоко в сърцата си. Това, което получихме снощи, беше като сбъдната мечта за всеки почитател на Maiden - концентрирана колекция от най-емблематичните, обичани и величествени моменти в кариерата им.
"Phantom of the Opera" е на 46 години, но все още притежава един от най-въздействащите и запомнящи се начални рифове в историята на метъла. Както всяко изпълнение снощи, песента беше представена великолепно - в лавина от кинетична енергия.
Източник: GettyImages
Тройната китарна атака на Ейдриън Смит, Яник Гърс и Дейв Мъри придава истинска дълбочина и текстура на звука. Десетилетия инструментален синхрон означават, че тук няма място за его. Различните китарни партии се преплитат една в друга като балет на виртуозна хармония. Сола имаше в изобилие, но шоуто предлага толкова много визуални и звукови наслади, че нищо не се усеща прекалено дълго или натрапчиво.
"Hallowed Be Thy Name" също се завърна в сетлиста и се превърна в истински урок по театрално величие. Това е една от няколкото песни, в които Брус напълно влиза в роля и с удоволствие се потапя в света на героите от текста. Той е затворникът, на когото четат последно причастие, пехотинецът, изправен срещу човешката стена, и човекът, който върви сам. Това вече не беше само концерт, а метъл музикална феерия с мащабите на Бродуей, а историите, които групата разказа, поглъщаха всеки човек в този голям стадион.
Източник: GettyImages
Дори Еди е получил сериозен обновяване - по време на "Killers" и "The Trooper" (и не само) видяхме гигантски скитащи версии на легендарния талисман на Iron Maiden. Те заплашително надвисваха над групата и караха Яник и Дейв да ги отблъскват с китарите си. Но най-впечатляващото превъплъщение на техния славен "седми член" е запазено за финалното парче преди биса, носещо името на групата. Някои може да мрънкат, че Еди вече не е надуваема 3D фигура, но повярвайте, колосалното чудовище, което доминира и сякаш излиза от екрана, е просто поразително.
Всяка посредствена метъл група, която някога е внесла малко театралност и размах в сценичното си шоу, е била повлияна от концертите на Iron Maiden от средата и края на 80-те. Но сега, 40 години по-късно, Стив Харис и компания отново са вдигнали летвата значително. Турнето Run For Your Lives World Tour взима песни от първите две и малко десетилетия от славната им петдесетгодишна кариера и ги обгръща с продукция от най-висок клас, за да създаде едно от най-забележителните интерактивни концертни преживявания.
Може годинките им да са понапреднали и да са пред пенсия, но въпреки това Iron Maiden никога не са били по-силни, никога не са били по-добри и никога досега не са правили шоу с такъв мащаб. Поне не в България.
