Има групи, които остават завинаги заключени в една епоха. Има и такива, които успяват да преминат през десетилетията, без да изгубят себе си. Garbage са от вторите. Американската банда с вокалист от Шотландия, превърнала се в един от символите на алтернативната сцена на 90-те, продължава да звучи едновременно носталгично и болезнено актуално - сякаш времето изобщо не е минало.
В момента групата е на турне в подкрепа на новия им албум Let All That We Imagine Be the Light, който излезе през 2025 г., и всяка спирка от него носи усещането за нещо специално - почти като любовно писмо към феновете, които са останали до тях през всички тези години.
Последното им гостуване у нас беше през 2019 г. на Hills of Rock, а снощи, 28 май, групата излезе на Vidas Art Arena в София по покана на Fest Team. Преди появата на Garbage сцената беше подгрята от британската група YONAKA, които внесоха сурова енергия и модерен алтернативен звук. С харизматичното присъствие на фронтдамата Тереса Джарвис, бандата успя бързо да спечели публиката и отлично подготви атмосферата за голямото завръщане на вечерта.
Източник: GettyImages
Концертът на Garbage започна с "There"s No Future in Optimism" - първата песен от новия албум, носеща характерното за групата мрачно, красиво и почти хипнотизиращо звучене. Сетлистът премина през цялата история от 33 години и осем албума на Garbage - от класики като "Stupid Girl", "I Think I"m Paranoid", "Special", "Vow" и "Only Happy When It Rains" до по-новите песни като "Chinese Fire Horse" и "The Day That I Met God", които доказват, че групата не живее единствено от славата на миналото.
И точно това прави Garbage толкова специални - те не звучат като банда, която просто отбива номер заради носталгията. Напротив. На сцената те са живи, енергични и напълно отдадени на музиката. Но все пак Garbage успяха да извадят от прашните чекмеджета на съзнанието ни безценни спомени.
Източник: GettyImages
Гласът на Шърли Менсън продължава да носи същата сурова емоция, която превърна групата в култово име още през 90-те. Тя преминава от гняв към уязвимост с лекота, а присъствието ѝ на сцената е хипнотизиращо - едновременно силно, елегантно и напълно неподправено. Вокалистката правеше дълги паузи, в които щедро хвалеше родината ни и нас, българите.
Тя не пропусна да разкаже и нещо любопитно от тийнейджърските си години. Шърли призна, че в онези години е била голям нърд и е събирала пощенски марки. Като част от тази колекция са били и няколко от България. "А когато живееш на остров, на изолирано място като Шотландия, България ти се струва много далечно, екзотично, мистериозно, магично и недостижимо място. Невероятно е, че години по-късно съм тук", с любов разказа Шърли.
Източник: GettyImages
Що се отнася за останалите членове, зад Шърли Менсън стои същият състав, който създава групата преди десетилетия - нещо почти невъзможно в музикалната индустрия днес. Барабаните на Бъч Виг държат пулса на концерта, а Стив Маркър и Дюк Ериксън с китарите си придават на живото изпълнение онази плътност и мрачна мелодичност, които са се превърнали в запазена марка на групата.
За тези около 19 песни, които чухме, несъмнено едни от най-силните моменти на вечерта предизвикаха парчетата "Stupid Girl", "Special" и "Only Happy When It Rains", с която Шърли и компания закриха концерта и която дълго отекваше в главата ми часове след това.
Източник: GettyImages
В тези момент цялата арена пееше заедно с групата, а усещането беше почти сюрреалистично - сякаш времето се беше върнало назад, но без музиката да е изгубила силата си. София се оказа специална спирка за групата, защото както сподели фронтдамата, концертът снощи беше хилядният в кариерата им, в който изпълняват "Only Happy When It Rains". Нямаше как по този повод да не ни даде наздраве с едно уиски, което ние феновете ѝ оценихме подобаващо със силни възгласи.
За финал ще кажа само едно. Garbage са от онези редки банди, които успяват да остаряват достойно, без да изгубят гласа, характера и емоцията си. И именно затова концертите им продължават да се усещат толкова истински. А Шърли Менсън си остава една от най-яките жени в рок музиката.
