The HU не са просто група - те са звукова буря, излязла от безкрайните монголски степи, носеща духа на древни ханове, преплетен с мощта на съвременния метъл. Създадена през 2016 г. в Улан Батор, групата изгрява с гръм и трясък на световната сцена, носейки със себе си напълно нов стил: "Hunnu Rock" - кръстоска между хеви метъл и традиционна монголска музика.
Музиката им звучи като бойна песен на номадски воини - тежка, дълбока, древна. Те използват инструменти като морин хуур (монголска двуструнна цигулка с глава на кон), тумур хуур (уста хармоника), и гърлено пеене, което кара звука да вибрира право в гърдите. Но заедно с това вървят тежки китарни рифове и барабани, които превръщат всяко изпълнение в истински ритуал.
Основните гласове на групата са Галбадрах Темуун ("Gala") и Енхсайхан Батжаргал ("Enkush") - едни от онези фронтмени, които не се нуждаят от думи, за да доминират сцената. С погледи като от епос и гласове като ехо от дълбините на земята, те превръщат всяка песен в преживяване.
Светът ги забеляза още с първите им хитове - "Wolf Totem" и "Yuve Yuve Yu", които превзеха YouTube и класациите. Оттогава The HU обикалят планетата, пълнят зали, свирят на фестивали като Download и Coachella, и доказват, че музиката няма граници - езикът, културата, стилът се сливат в едно, когато е направено с душа.
И когато казват, че музиката е универсален език - The HU го доказват с всеки риф, всеки тътен на морин хуур и всяка капка пот на сцената.
Доказаха го и снощи, 25 юни, по време на първото си гостуване в София, организирано от Fest Team
Още с първите ударни звуци Vidas Arena се разтресе - не просто от музиката, а от нещо древно, почти шаманско. Сякаш сме в сърцето на Монголия, под бурното небе, сред дивите коне. Но вместо копита - ехтеше тежък рок, напоен с гърлено пеене и традиционни местни инструменти. Един уникален сблъсък между култура и музика. И работи. Перфектно.
The HU не просто свирят - те призовават духове. Съчетавайки тежките китарни рифове с морин хуур (монголска цигулка) и туувинско гърлено пеене, HU създават звук, който не можем да сравним с никой друг. Нито дума на английски не ни трябва - усещаме всичко през кожата.
Очаквано, парчета като "Wolf Totem" и "Yuve Yuve Yu" предизвикаха диво избухване сред публиката - куфеене, викове, ръце във въздуха, усмивки навсякъде. Енергията беше сурова, животинска, но в същото време контролирана и безупречно изпълнена.
The Hu не говорят много. Не им и трябва. Погледът им, стойката, движенията - всичко казва: "Ние не сме тук, за да се харесаме. Ние сме тук, за да ви покорим. И го правят." Дори когато изпълняват "The Tropper" на Iron Maiden, но на монголски.
Осветлението и визиите бяха семпли, но мощни - червени, сини и лилави отблясъци, сякаш проектиращи сенки, които ни пренасят в друго време. Време на войни и легенди.
Хора от всякакви възрасти - млади метъли, любопитни новаци, фенове в кожени якета с монголски символи, бременни, възрастни жени и двойки с деца. Всички бяха обединени от нещо чисто - любов към музиката, която не прилича на нищо друго.
The Hu не беше просто концерт. Това беше ритуал. Един звуков шаманизъм, който ни накара да се почувстваме живи, малко примитивни и много свободни.
The HU ни доказаха, че метълът няма граници и че понякога най-мощният твърд звук идва не от Запада, а от безкрайните ветрове на Изтока.
