Баш баш майсторите е поредица, която разказва за хора с различни интереси и професии, обединени от желанието да работят и с ръцете си. Всички онези, чийто пример неусетно ползваме като извор на вдъхновение.
В красивото и живописно село Слокощица, само на два километра от Кюстендил, в полите на Осоговската планина е сгушена малка работилница - убежище за ценителите на естествената кожа и дървото, които търсят качество и уникален, автентичен, авторски дизайн.
Зад Сръчно стоят майстор Искра, която се занимава със сарачество, и Антон, който е запален по дърводелството, рисуването и реставрирането на мебели. Като горд наследник на такива талантливи майстори, дъщеря им Магдалена пък се е посветила на рисуване и правене на бижута. Момичето отделно има своя серия от продукти, като 50% от печалбата от тях отива за бездомни и диви животни.
"Ние сме Стоилови и сме отдадени на тази наша мечта - да си имаме общ проект, в който да творим заедно", представя семейството си Искра. Сръчно всъщност е олицетворение на вярата им, че красотата се крие в детайлите и вниманието към природата.
Източник: Личен архив
За да се превърне Сръчно в това, което познаваме днес обаче, работилницата, а и те самите, извървяват дълъг и трънлив път. Любовта към сарачеството в Искра всъщност се разпалва по стечение на обстоятелствата. Спешно ѝ се налага да започне работа и постъпва в една фабрика за обувки. Но тъй като ѝ плащат много малко, е принудена да се премести в София. Там пък попада в цех за чанти.
"Мога да кажа, че още от първия миг някак си това много ме завладя. Дори не почивах, а използвах всяка свободна минутка, за да се науча на нещо ново, като с времето задобрявах все повече", разказва Искра за началото на пътя си в този занаят.
Що се отнася до Антон, страстта към дърводелството в него гори от много малък. Дърворезбата винаги му е била на сърце и затова завършва дърводелски техникум, като впоследствие се развива в тази сфера.
Тъй като и двамата не се чувстват достатъчно оценени на работните си места обаче, решават да рискуват и да се пробват да работят сами за себе си. Така първо Антон започва да прави мебели, а на по-късен етап Искра се отдава на ремонти на различни кожени изделия.
Тя не крие, че ремонтите никога не са ѝ били на сърце, защото я ограничават да разгърне потенциала си. Признава обаче, че са ѝ били и голям учител, защото е усвоила знания как да дава втори шанс на продукти, които са станали неизползваеми. Този вид работа и опитът с клиентите се оказва много ползотворен за Искра. Именно тази "школа" ѝ дава насока как точно да продължат напред с Антон.
Двамата осъзнават, че за тях занаятът не е просто работа, с която да изкарват прехраната си, а е нещо много повече. Това е техният живот и призвание. Така в началото на септември 2017 г. се появява Сръчно.
"Кръстихме така работилницата, защото обединява това, че правим нещо със сърцето си, което минава през ръцете ни. Сръчно-ръчно говори много, а и показва, че занаятът ни не е поставен в рамки, а ни позволява да реализираме някакви по-трудни и нестандартни идеи."
Източник: Личен архив
Дълго време двамата работят и по индивидуални поръчки за клиентите си. Осъзнават обаче, че хората имат много голямо желание да си направят нещо по тяхна идея, но като дойде време за плащане, не са много склонни да похарчат сумата, на която отговаря реализацията. Макар да не са имали нито една върната индивидуална поръчка, майсторите разбират, че правят прекалено много компромиси със себе си.
"В един момент осъзнахме, че е по-добре да спрем с това и да дадем заслуженото на работилницата - да й дадем възможност повече хора да ни посещават, защото самата сграда има огромна стойност", разказва още Искра.
Източник: Личен архив
Всички желаещи да усвоят майсторлък могат да ги посетят, като предварително си запазят час за Сръчно. Искра им показва някои от тънкостите на сарачеството, след което "чираците" ѝ сами си правят продукт от кожа. Един урок продължава между два и три часа, а накрая всеки получава грамота за положения труд и си взима изделието, което сам е направил с двете си ръце.
Това, че посрещат хора в Сръчно, далеч не означава, че двамата не майсторят на който каквото му е на сърце и душа. А що се отнася до дизайна, вярват, че не те избират него, а той тях. "В повечето случаи просто като видя едно парче кожа и отвътре усещам точно какво да направя от него", разказва Искра и допълва, че при Антон е същото.
"Просто наистина сме се слели до такава степен, че не се считаме като отделни личности. Все пак 12 години работим заедно нонстоп."
Разбира се, отнема им време да постигнат симбиоза, защото естеството на работа е различно донякъде. Ако при мебелите всичко се работи до милиметър, при чанти не е точно така - там може нещата да варират. Веднъж намерили баланса обаче, двамата работят рамо до рамо и си помагат непрекъснато, като често комбинират дърво и кожа в продуктите си.
Що се отнася до материалите, Искра си набавя кожи от различни места в кюстендилския край и по интернет. Когато Антон не прави мебели, които са основно от плоскости, а други дребни изделия, там не използва никакъв нов материал.
"Всичко се рециклира от остатъци, защото за нас е много важно и това да покажем, че може да преизползваме материалите, че може да им дадем нов живот", категорично е семейството.
В комбинация със златните им ръце, като оръдия на труда използват базови инструменти. Това е шевна машина Pfaff, игла и конец при Искра, докато Антон след винтоверта, разчита основно на дърводелските инструменти на старите майстори, като дървена пила и длето.
Времето за направата на всеки един продукт е относително - обикновено от един час до седмица. Случвало се е обаче върху конкретна идея да работят и няколко месеца.
Що се отнася до цената, диапазонът също е широк. В момента имат кожени изделия, които са само по 10 лв., докато най-скъпото на разположение е раница за 386 лв.
Какви са стъпките, които следвате при направата на всеки уникален продукт?
Аз се определям като по-заводски тип майстор. Защото все пак съм била във фабрика, там има технология и всичко се спазва стриктно. Но при мъжа ми е различно. Когато той прави нещо (изключваме мебелите), не се съобразява с никакви технологии, никакви ограничения. И много пъти сме имали интересни разговори на тази тема, защото някой път дори се захваща да шие чанти, без да знае нищо за чантите.
И аз му казвам, че на определено място не се отваря добре или му правя някаква друга забележка, а той ми отговаря: "Това не ме интересува. Тази чанта е за хора, които са над нещата и искат да я ползват, не за да им служи, а просто искат да си покажат индивидуалността."
Кое отличава работата ви най-много?
Артистичността на Антон даде на Сръчно точно това, което ни отличава от всички останали. Той не спазва никакви правила, като ми помогна същевременно и аз да се науча да не ги спазвам. Не чак до такава степен като при него, защото не се получава при всеки модел, но има продукти, които създавам просто като давам воля на въображението си. И нещата се получават.
Ако трябва да изберете един от продуктите си, какъв ще бъде вашият избор?
Всъщност е чанта, която изработи съпругът ми. Аз имам над 20 години трудов стаж в тази сфера, не бих могла да направя подобна чанта. За мен си е един шедьовър. Почти два месеца работи по нея. Рисувана е и от двете страни и е просто невероятна.
Кой е най-големият комплимент за работата ви, който сте получавали?
Най-големият комплимент е, че имаме клиенти, които пазаруват от нас от години. И тези хора купуват всеки месец по нещо. И аз всеки път си казвам, че това е невероятно. А най-интересното и приятно е, че ни пишат: "И този път успяхте да ме изненадате."
А най-любимата ви поръчка?
Преди години една дама ми звъни по телефона и казва: "Здравейте, аз съм Марияна. Искам да си поръчам чанта, която много искате да направите, но досега никой не ви е поръчвал. Искам да направите това, което на вас ви се иска. Единственото ми условие е да може да се побере вътре лаптоп."
Бях трогната от това доверие в мен и направих точно чантата, която винаги съм искала да направя, но все не намирах време. Тази жена ми достави огромна радост. Спокойно мога да кажа, че вече е наш приятел и продължава да ни подкрепя през годините. За един занаятчия тази подкрепа е огромна - дори да не купят нищо, просто да споделят, да разкажат, да те похвалят пред други хора. Това е безценно.
На коя известна личност бихте подарили от продуктите си?
Аз съм човек, който не се прехласва по звезди, но се прехласвам по истински хора. Има трима от известните ни личности, които просто са ме впечатлили с това, че са толкова истински и искрени. Това са Мария Силвестър, 100 Кила и Александра Сърчаджиева.
Какво предстои оттук насетне?
С мъжа ми имахме план, който успяхме да постигнем за 10 години - да си стегнем работилницата така, както ни харесва и както искаме. Затова мисля, че стигнахме един етап, в който заслужаваме да се отпуснем, да не правим планове, а просто да оставим нещата да се случат.
