Подарена на Съединените щати от Франция през 1884 г., Статуята на свободата се е превърнала в един от най-емблематичните паметници в света. Когато си я представим, вероятно виждаме характерния ѝ зеленикав цвят (макар че невинаги е изглеждала така), факлата - символ на просвещението, и отличителната диадема на главата ѝ. Може би си спомняме и стихотворението на Ема Лазарус "Новият колос", поставено на монумента през 1903 г., което завинаги свързва статуята с темата за имиграцията.
Една особеност, която често остава незабелязана, са веригите в краката на статуята. Това е жалко, защото именно те най-добре изразяват първоначалното намерение на създателите. Едуар дьо Лабуле, предложил подаръка, искал да се отбележат не само 100 години от независимостта, но и далеч по-скорошната отмяна на робството.
Въпреки че статуята се превърнала в символ, много афроамериканци по време на нейното откриване я намирали за лицемерна. Макар робството вече да било отменено, законите "Джим Кроу", целящи да маргинализират чернокожите американци, действали с пълна сила на юг, а на север сегрегацията продължавала.
Източник: iStock
Фредерик-Огюст Бартолди първоначално планирал Свободата да държи счупените вериги в ръцете си като пряк символичен жест, но сметнал идеята за прекалено противоречива и вместо това ги поставил в краката ѝ. Той направил и други промени спрямо традиционните статуи на свободата. Макар да избрал диадема, повечето изображения на Либертас - римската богиня на свободата, я представят с пилеус - шапка, давана на освободените роби в Древен Рим, пише IFL Science.
