Баш баш майсторите е поредица на lifestyle.bg, която разказва за хора с различни интереси и професии, обединени от желанието да работят и с ръцете си. Всички онези, чийто пример неусетно ползваме като извор на вдъхновение.
На 35 г. от София, Дариан Георгиев е музикант по образование. През годините се занимава с доста неща - от общак и работа в офис, до позиции в музикалния и развлекателния бизнес.
Още от малък обаче започва да проявява страст към транспорта - към всичко, което се движи, но най-вече големите возила, особено трамваите.
"Живяхме близо до една градинка на бул. "Христо Ботев", където минаваха много трамваи и от невръстна възраст им се възхищавах", не крие Дариан.
Така още в първи клас се записва на кръжок, в който се правят прости хартиени модели на различни превозни средства. Във въпросното помагало, което използват обаче, липсва модел на трамвай, който Дариан толкова много копнее да изработи. Затова с малко въображение рисува сам такъв от всички страни, залепва го и прави първия си умален модел на градски транспорт.
Източник: Личен архив
"Режех обикновена хартия с ножица, боядисвах с цветни моливчета и лепях с тиксо. Обаче нямаше по-голяма радост от това да си направиш играчката сам. Дори да не беше нещо особено откъм визия", споделя Дариан. Допълва, че до ден днешен си пази един от първите трамваи, в голяма степен запазен в оригинален вид, както го е измайсторил в училище.
Влюбен в релсите, трамваите, тролеите и старите автобуси, част от които днес вече са само в паметта на хората, някак естествено Дариан се увлича и започва с много проби и грешки да прави различни умалени модели от хартия, макар и с не особено професионален вид. Не крие, че през първите години като самоук майстор, му е било доста трудно. И така докато не се регистрира в един форум за градски транспорт през 2006 г.
Там попада на по-възрастен и по-опитен майстор-моделист, който се оказва ватман. Неговите модели на трамваи представляват реалистични и подробни уникати от картон. Дариан първоначално се притеснява да се обърне към човека за помощ, но в крайна сметка се решава да му пише.
Източник: Личен архив
Един от първите модели трамваи на Дариан
За негова радост майсторът го приема много присърце и му показва техники, които Дариан използва и до днес. Освен богат опит, Дариан открива и истински съмишленик, който макар и да не работи активно в наши дни, винаги е насреща за съвет или препоръка.
"Ще му бъда благодарен сигурно докато съм жив. Уникален човек, скромен, но много открит и сърдечен", с умиление разказва моделистът.
Освен със страхотен учител и приятел, форумът запознава Дариан и с много хора, които пък му разкриват за предимствата на пластмасата като материал. Решава да пробва и макар първите пъти да са истинско предизвикателство, с времето свиква. Тогава пред него се открива един напълно нов свят.
Моделите му придобиват форма, здравина и реализъм и Дариан започва да създава свои собствени уникални творения. С натрупване на самочувствие в работата му идва и решението да се регистрира за национална изложба по моделизъм през 2009 г. с модел на автобус "Икарус". Там пък като дебютант печели трето място в категорията си.
Източник: Личен архив
"Изкефих се много, стимулирах се, но все още изкуството ми си стоеше леко апокрифно - така исках тогава", не крие Дариан.
Вече студент, младият моделист продължава с упражненията. Тъй като колекционирането на стари снимки на транспорт му е друга мания, намира време, за да се рови и сваля кадри на компютъра, като се старае да ги пресъздава в умалени копия - колкото се може по-точно спрямо оригиналите.
Един хубав ден през 2012 г. вече решава да съзададе и първата си Facebook страница за "транспортен моделизъм" - термин, който казва, че сам е измислил. От уста на уста, от приятел на приятел, събира 100-на лайка до есента, когато пък за голяма негова изненада една телевизия открива страницата му и прави репортаж за моделите.
"Нещата ескалираха преди да се усетя, дойдоха първите ми поръчки и запитвания за уроци за деца, предложиха ми ателие за работа, идеи за колаборации."
И така до януари 2013 г., когато с помощта на градския транспорт организира първата си изложба на транспортни модели. На същата изложба се запознава и с първия си асистент и вече пълноправен колега - тогава едва 13-годишен, но пък със същата страст към транспорта, каквато бушува в Дариан от дете.
"Година по-късно дойде и друг мой бъдещ асистент, тогава той беше още по-малък (само на 8 г.), но ме гледаше с жадни очи и искаше да се учи да прави модели."
Източник: Личен архив
Към отбора се включва още едно момче, което независимо от Дариан, се опитва да си прави свои моделистки опити. След запознанството им обаче двамата започват да се развиват и обогатяват взаимно и сега заедно са част от екипа на "Модели градски транспорт".
В днешно време вече е пълно с уроци в YouTube и специализирани форуми, като има редица майстори от САЩ, Чехия, Полша, Германия, Турция, от които Дариан черпи опит.
"Човек винаги трябва да се усъвършенства, да не тъпче на едно място, за да проивежда винаги свежи и красиви идеи."
А при Дариан и идеите, и ентусиазмът са в излишък. Само тази година е направил над 120 модела на градски транспорт. А от началото на кариерата му - над 2000.
Що се отнася до това кой модел да изработи, ако е за него самия, майсторът определено има предпочитания към по-ретро возилата - тези от детството му по носталгични причини, или ако някой му е направил силно впечатление, например ако е пътувал с него в чужбина.
Източник: Личен архив
Ако е поръчка, клиентът си избира по каталог, който е наличен на сайта www.modeli-gt.com. Всеки модел там е описан със снимки и цена. Цената зависи от размера, детайлността и количеството добавки, които клиентът желае да се сложат - например осветление, отваряне на вратите, човечета и т.н.
Какви са стъпките, които следвате при направата на всеки уникален умален модел на автобус, трамвай или тролей?
Първо бих искал да поясня, че няма един с един еднакви модели поради спецификата на ръчната изработка. Дори да са от една и съща марка, във всеки модел влагам по малко от себе си, това си личи по вида на детайлите, или по маниер на изработка.
Иначе, всичко започва с един шаблон (заготовка), лазерно изрязан по точен чертеж на истинското превозно средство, след което се поставя на листа пластмаса и се очертава. Предстои сгъване по ръбовете и първи слой боя. После се слагат прозорци и се нанасят чрез топло гравиране всички капаци и/или отваряеми части. Паралелно се прави вътрешността със седалките, таблото на шофьора, кабината, дръжките. После всичко се сглобява внимателно по точни измервания и накрая се поставят осветителни тела. Ако са повече - на LED модул с батерии.
Източник: Личен архив
Имало е случаи, в които на превозното средство няма (или нямам достъп до) чертежи. Опитвам се да го правя на око и по правилото за пропорциите, което всички художници умеят. A ако и това не помага - срам не срам - отивам с рулетката и на последна спирка прося от шофьора (някой път с помощта на кутия цигари), да ме пусне да си взема размер.
Колко време ви е нужно, за да направите един умален трамвай например и какви материали използвате?
Времето за изработка зависи oт много неща. Първо от това, дали съм го правил досега или не. Ако трябва да се прави нещо, което не върви в България (имам клиенти от чужбина), първо се търсят снимки, после се прави проект, после се следват стъпки, които по-нагоре описах. Това е поне седмица нон-стоп работа. Ако е нещо, за което имам заготовки, дори за два работни дни може да е готово.
Има и момент на атмосферни условия, които определят колко е техническото време за изработка. Например през зимата температурите са ниски, влажността често висока, и една смола или един кит не съхне за 24 часа както през лятото, а за повече. Това също трябва да се предвиди. Понякога липсват или няма доставка на материали - специфични са и, за съжаление, се случва.
99% от работата върша сам, като огромна част от частите са авторски като дизайн. Няма купешки части или такива, които се нагаждат от играчки или други модели. В редки случаи мога да използвам колела за задвижване или екзотични добавки като човечета от други места, но това е доста рядко и, само ако е изрично заявено от клиент.
Източник: Личен архив
А какви инструменти са ви необходими?
Макетният нож - най-добрия приятел на моделиста. Шегата настрана, инструментите не са много различни от тези, които всеки занаятчия използва - нещо за измерване, нещо за отбелязване, нещо за рязане и нещо за боядисване. Това са тези, които касаят ръчната работа. Отделно например използвам шлайф-машинки за ръбовете, пробивни дрелки, поялник, нивелир, клещи, замби, винтоверт и свредла.
Тук е моментът да кажа и за 3D принтирането като похват. Използвам го, но само като полезен помощник - например да направя джанта, на която после да си направя калъп и да размножа. Не си позволявам да изградя цял модел на 3D принтер, защото така се губи чара и удоволствието от ръчната изработка.
А и да кажа, че улеснява, няма да е точно така - всяка част, която излиза от принтера, е твърде "сурова", негодна за поставяне и трябва да се обработи. Това коства същото време, каквото би отнело да се направи и ръчно, а себестойността на принтираната част често остава по-висока. Да не говорим, че материалът от 3D принтер е по-крехък и чуплив, което го прави потенциално неиздръжлив в ръцете на не дотам запознат ползвател.
Най-големият комплимент за работата ви, който сте получавал?
Това са децата, които идват на нашите изложби. Някои не могат да откъснат поглед от малките трамвайчета с часове. Това ме изпълва с радост неимоверно. Както казах, така се запознах с моите асистенти.
Вече имаме повече последователли, някои от тях са още в невръстна възраст, ученици в малките класове. Ако дори малка част от тях се запалят и започнат активно да се занимават с моделизъм, това е най-голямото удовлетворение за мен.
Източник: Личен архив
А най-нетрадициаонната поръчка, която сте имал?
Моите клиенти варират от майки, които търсят играчки за децата си, през фенове на транспорта, които искат да си подарят характерен модел за някои повод, до водачи (работници) в транспорта, които искат умален модел на возилото, което карат. Всеки, който реши да поръча, се изненадва от моите познания. Смея да твърдя, че съм много навътре в сферата. Често ме използват като консултант по транспортни средства.
Може би една поръчка, която ми е останала в паметта по-трайно, е на Княжевския лифт, поради спецификата на работа, а и това че много трудно можеше да се намери информация.
Друга такава е на окачената железница в град Вупертал, Германия, която грубо казано е трамвай, на който колелата са отгоре.
Последно много се смях, когато един човек ми писа: "Искам Краставица и Доматка, а за другия месец - един Банан". Това са жаргонните имена на трамваите по линии 12 и 22 заради специфичния им цвят, а Банана - характерен стар локомотив на пътнически влакове.
Източник: Личен архив
Кое смятате е нещото, което отличава работата ви най-много?
Смесицата от моделистки умения и познания по транспорт, техника, механика, а в допълнение - силната страст към градския транспорт, която съм развил още от малък.
Какво предстои оттук насетне?
Следващата поръчка. И, дай Боже, изложба. Догодина предстоят кръгли годишнини от движението на определени марки автобуси. Ще помисля нещо по въпроса.
