Преди няколко години в разгара на лятото се бяхме събрали с групичка съученици на мъжа ми в градинката пред Народния театър. И докато сладко си бъбрехме, се появи техен общ приятел - Светлозар Георгиев. Познат сред близките си като Све, Зве и Амигото (ще стане ясно защо), той беше в компанията на свой приятел италианец. Да си признаем, няколко пъти го бяхме засичали преди това и винаги ни изумяваше с умението да говори чужди езици сякаш са му родни. Това определено си е талант.
Докато без проблем Све превключваше светкавично между български, италиански и английски, за да държи своя приятел италианец в течение на разговора, отнякъде се появи група японски туристи, които разглеждаха спокойно забележителностите на София.
За голяма моя и огромна тяхна изненада, Све се обърна към тях и започна да говори свободно на японски. Японците бяха направо шокирани да срещнат случайно по улиците българин, който така добре борави с езика им. В интерес на истината, бяха толкова изненадани, че дори му отговаряха на английски в началото. Но и ние бихме се стъписали, ако в Япония попаднем на местен, който говори български.
Не знам дали Све си спомня тази случка, защото съм сигурна, че има стотици такива, но тя определено се е запечатила в съзнанието ми. Както казах, винаги съм била силно впечатлена от лекотата на изказа му, присъща на един истински полиглот. Още по-интересното при Све, за което искрено му се възхищавам, е, че той борави с чуждите езици основно за удоволствие.
"Най-много обичам да уча чужди езици, да пътувам, да опознавам различните култури на света, да се запознавам и сприятелявам с хора от други култури и да разбирам тения начин на мислене", не крие Све, което много красноречиво показва и що за човек е.
А именно целенасочен и постоянен в това, което върши, като не се отказва лесно. Държи много на приятелството и на приятелите си и винаги търси нови възможности за пътувания и приключения.
Чуждите езици го привличат от дете. Още тогава често се заслушва как звучи даден език в песни и филми, обещавайки на себе си, че и той ще говори така някой ден. Когато вижда надписи на други езици пък се опитва да ги преписва на ръка, любувайки се колко добре изглеждат, пренесени на лист хартия.
Източник: Личен архив
"Като малък преписвах китайски йероглифи, без да имам идея какво означават, просто защото са красиви. Особено ме привличаха сложни писмености, дори и на латиница, но придружени с множество ударения."
По-сериозно Све започва да се занимава с езици сам на около 11-12 годишна възраст. Именно красотата на всеки един език е нещото, което продължава да поддържа този плам, карайки го с трепет в сърцето да се впуска във всеки следващ.
Що се отнася до това как решава кой език да учи, той признава, че по-скоро те избират него. Единственото условие е да му е на сърце и да дойде подходящият момент, за да го започне.
Източник: Личен архив
За момента владее седем езика, сертифицирани официално на ниво C2, което е най-високото според европейската система. Това са английски, италиански, испански, френски, португалски, немски и руски.
Освен това има диплома за японски на ниво N2, над което има само още едно ниво, за да го усвои перфектно. На японски може да чете книги и новини без особени затруднения, макар да признава, че има още за учене.
"Освен това се оправям сносно на гръцки и сръбски. Като малък гледах телевизия "Белград" и се научих да говоря на сръбски", продължава да ни изумява Све.
Макар да учи езици основно за удоволствие, те успяват да му отворят много врати в кариерното развитие. Професионалният му път започва, след като завършва "Международен туризъм" в УНСС и отива да живее в Италия. Първоначално пребивава в Розето дельи Абруцци - морско градче с около 30 хиляди жители. Веднага се сприятелява с доста хора и започва да усеща мястото като свой дом, но колкото и уютно да се чувства там, разбира, че няма големи възможности за професионално развитие.
Източник: Личен архив
Затова и когато фирма от Рим, лидер в този момент в разработката на банков софтуеър за борсата, му предлага работа, не се двоуми. Разбира, че искат да се разрастват в чужбина, предимно във Великобритания, Франция и Испания, и им трябват програмисти, които да знаят езици.
"Пращали доста пъти програмисти от фирмата в офисите в Париж и в Мадрид за месеци, за да научат езика, но не се получавало. В крайна сметка решили да наемат някой, който вече знае езици и да го научат на информатика." Този някой се оказва точно Све и така започва кариерата му на програмист.
След 10 години в тази фирма в Рим, той работи и на няколко позиции като програмист с така наречените договори на проект - първо в Болоня, а после във Флоренция. Един ден получава предложение от София от голяма софтуерна компания за работа с немската автомобилна индустрия. Големите перспективи за развитие карат Све да се върне у нас, като към настоящия момент продължава да работи на същото място.
Макар да живее в София, това далеч не означава, че е загърбил страстта си към пътуванията. До момента е посетил над 40 страни и има десетки любими дестинации. Много обича да обикаля из Испания - чувства се винаги вкъщи, където и да отиде там. Разказва, че макар държавата да е голяма, хората във всяка област са много сърдечни.
Източник: Личен архив
Наскоро "открива" и Латинска Америка - там също навсякъде се усеща във свои води и му е приятно, може би защото много му наподобява Испания. Типичен пример за това са Мексико и Куба. И докато в момента опознава Тайланд, за да го обикне, сме сигурни, че е въпрос на време да ни се похвали, че вече е научил и тайския.
Колко време ти коства овладяването на всеки един от чуждите езици?
Ами това доста зависи от езика. Например: след италиански и испански, ми трябваха около осем-девет месеца за да науча френски на прилично ниво, за да мога да чета книги. За да почна да чета книги на немски обаче, ми трябваха няколко години. За японския - почти десетилетие учене.
Кои езици определяш за най-трудни?
По принцип първите езици, които човек учи, са най-трудни. Мозъкът още не е свикнал и трябва много усилие и постоянство. Следващите се учат доста по-лесно, но зависи и колко са близки с вече научените. За мен най-голямото предизвикателство беше японският. Бидейки не-индоевропейски език, абсолютно всичко е коренно различно от индоевропейските. Граматиката му е една от най трудните, с които съм се сблъсквал. Освен това има най-сложната писменост на света, но и може би най-красивата.
Друг език, който подцених, когато започнах да го уча, беше немският. Очаквах, че както със френски и с португалски, ще успея да го науча на прилично ниво за около година, но се оказа, че ми бяха необходими няколко години.
Не е за подценяване и руският, който колкото и да е близък до българския, има огромно лексикално богатство и наистина сложна граматика. При него близостта до българския помага доста, но и често пречи - човек е сигурен, че нещо е така, защото звучи достоверно, а то не е.
Източник: Личен архив
А за най-лесни?
Мисля, че един от най-лесните езици е английският, защото, в сравнение с другите, почти няма граматика, а и думите му са кратки и лесни. Единствено произношението трябва да се учи на всяка дума, но това не е особена трудност.
Доста лесен ми се стори испанският. Въпреки че наследената от латински граматика не е много лесна, думите звучат добре и се помнят лесно. Самият език увлича.
Същото бих могъл да кажа за италианския - един от най-приятно звучащите езици, на който думите се помнят много лесно. Тук също граматиката изисква доста усилие, защото е пряко наследена от латинския - има много неправилни глаголи и спреженията им трябва да се учат...
Кой тогава е любимият ти чужд език, на който обичаш да пишеш, четеш и говориш?
Горе-долу всички са ми любими. След 15 години в Италия, италианският ми стана като роден - единствен език за всекидневна комуникация. Като срещна италианци извън Италия, винаги ми е приятно да си поговорим.
Да чета, мисля, на испански и на японски. Да говоря на всеки от тях е удоволствие. Испанският ми е доста приятен за комуникация, по-скоро защото испаноговорящите са обикновено от Испания или Латинска Америка - земи, към които се чувствам доста привързан и част, от които познавам доста добре.
Източник: Личен архив
Ако трябва да степенуваш езиците, които владееш по сложност, на кое място би сложил българския?
Българският, бидейки славянски език, е доста сложен за хора, чийто роден език не е славянски. Славянските са едни от най-сложните индоевропейски езици. Аз бих поставил българския някъде между немския и руския, но и тук - особено важно е какъв е родният език на учещия.
А кой е следващият, който си набелязал?
Следващият мисля да бъде китайски. Граматиката му е доста проста, а голяма част от писмеността му ми е позната от японския, който ползва 2000 от класическите китайски йероглифи.
А ако трябва да обобщиш, какво са езиците за теб?
Любов, портал към нови непознати светове, добра основа за приятелство с хора от далечни култури.
