Всяко лято ставаме свидетели на черни облаци дим, които се издигат над хълмове и планини. Горят гори - понякога малки, друг път стотици декари, превърнати за часове в обгорели скелети от това, което някога е било жив организъм от растения, животни, вода и почва. Но докато обективите се фокусират върху пламъците, хората и къщите, често остават невидими трайните и дълбоки щети, които пожарите нанасят на природата.
Огромни площи в района на Сакар изгоряха при мащабни горски пожари, които нанесоха тежки щети върху едни от най-ценните природни местообитания в страната. Сакар е известен със своето богато биоразнообразие - там се срещат редки и застрашени видове като царския орел, орела змияр и малкия креслив орел. При обход на територията между селата Стефан Караджово и Дъбово, екип на Спасителния център на "Зелени Балкани" установява близо 100 загинали животни - сред тях костенурки, лалугери и множество насекоми, от съществено значение за хранителната верига.
Друг сериозен пожар, който доскоро продължаваше да тлее, нанесе поражения и в района на Природен парк "Рилски манастир". Там са изгорели над 50 декара иглолистна гора - основно бял бор и смърч на около 110 години, както и съседни пасища. Засегнати са хабитати на важни защитени видове като скалния орел и трипръстия кълвач - птици, включени в мрежата "Натура 2000", създадена за съхранение на най-ценните екосистеми в Европа.
Междувременно, огнената стихия продължава да се разпространява в подножието на Пирин, в района над Кресна. Там горят територии от две защитени зони - "Кресна-Илинденци", създадена за опазване на природните хабитати, и зона "Кресна", важна за съхраняване на дивите птици. Пожарът вече е изпепелил хиляди декари гора, съставена главно от черен бор, както и от келяв габър и космат дъб. Само на 2 километра от огнището започва масив от над 10 обявени стари гори, а на около 4.5 км се намира границата на Национален парк "Пирин".
Териториите, засегнати от пожара са местообитания на защитените видове жълтокоремна бумка, гребенест тритон, блатна костенурка, шипобедрена и шипоопашата костенурка, ивичест смок, застрашения леопардов смок, бръмбара eленов рогач. Пожарът обхваща и местообитания на много видове птици - обикновен мишелов, голям ястреб, малък ястреб, керкенез, скален орел, орел змияр и множество видове горски пойни птици.
Източник: iStock
"Горските пожари не са просто изгорели дървета. Те са разпад на цели екосистеми. Унищожават се местообитания, биоразнообразие, и в крайна сметка - самото функциониране на гората като жива система", казва Нели Дончева, ръководител на програма "Гори" във WWF България.
Фауната в капана на огъня
Едни от първите жертви на пожара са животните - особено онези, които не могат да се придвижват бързо. Това са костенурки, гущери, жаби и много насекоми.
"Животните, които са по-бавно подвижни, като сухоземни костенурки, както и малките на много бозайници, често пъти намират смъртта си в пламъците и в горящите храсталаци", обяснява Дончева.
Но дори и тези животни, които успяват да избягат от огъня, се сблъскват със загуба на своя дом. Изчезват гнездата, местата за укриване, храната и достъпът до вода. Това често води до миграция, стрес и рязък спад на популации, дори при по-разпространени видове.
Гората умира, а възстановяването отнема десетилетия
След пожар, природата започва да се възстановява, но това не означава, че гората ще се върне такава, каквато е била. Много често на мястото на вековна букова или борова гора изникват светлолюбиви и бързо растящи пионерни видове, като офика или различни видове върби.
"Няма засенчване, няма горски микроклимат, слоят на почвата е тънък или изцяло липсва. Така се променя самата способност на растителността да се възстанови до оригиналния си вид", подчертава Дончева.
С други думи, загубата е не само количествена, но и качествена. Една сложна гора, обитавана от стотици растителни и животински видове, се заменя с проста храстова растителност, която не може да поддържа същото биоразнообразие. Възстановяването на оригиналната гора може да отнеме десетки или дори стотици години, в зависимост от степента на разрушение.
Последствията за екосистемата - цялата мрежа се разпада
"Трябва да си дадем сметка, че при един горски пожар, например, вододайните, водоохранните, почвоопазващите и противоерозионните функции на горите са много силно засегнати. Това има ефект и върху населените места в близост, например в подножието на тази горска екосистема. И, за съжаление, имаме много такива пресни примери от цялата страна", разкрива Дончева.
Източник: iStock
Екосистемата не е сбор от отделни елементи, а взаимосвързана система, където всяка част поддържа останалите. Когато растителността изчезне - изчезват и животните, които я използват за храна, подслон или гнездене. Този ефект се разпространява като верижна реакция, обхващайки и по-високите нива на хранителната пирамида.
"В природата всичко е много добре свързано и много логично. Ако няма растителност, няма и животински видове, които да я обитават. Оттам се губят цели вериги и зависимости", пояснява Нели Дончева.
Почвата и водата: Загубата на гората променя и климата
Пожарите не само убиват, но и разрушават основата на живота - почвата. Хумусният слой, богат на микроорганизми и хранителни вещества, буквално изгаря. Без растителност, ерозията се ускорява, при силни дъждове, на каквито сме свидетели през последните години, водата не се задържа и вместо да попива, тя отмива почвата надолу по склона.
Източник: iStock
"При пожарите повърхностният слой на почвата тотално се разрушава. С него изчезва хумусът, изчезват микроорганизмите - част от почвеното биоразнообразие", казва Дончева.
Гората регулира не само почвата, но и влагообмена, температурата и дори водоснабдяването на цели региони. Ако гората изчезне, реките пресъхват, а районът започва да се "затопля", което го прави още по-уязвим при бъдещи пожари.
Защитените видове - губим ги безвъзвратно
Много от засегнатите територии са дом на редки и застрашени видове. Нели Дончева припомня, че в последните години са регистрирани пожари в зони с царски орел, шипобедрена костенурка, гребенест тритон, трипръст кълвач и десетки други видове.
Източник: iStock
Тези видове не могат просто да "отидат другаде", защото са силно свързани с конкретни екосистеми. Когато те изчезнат - изчезва и самият вид в региона.
Какво можем да направим
Природата има капацитет да се възстановява, но не и когато гори всяка година и не ѝ оставяме време да се излекува. Затова и Нели Дончева призовава към по-устойчиво горско стопанство, включване на научни данни в управлението на територии, както и активно участие на обществото в превенцията и грижата за природата.
"Ние трябва да се вслушваме все повече в учените, които изследват какви са промените, за да бъдем подготвени и да търсим мерки за смекчаване на вредните действия", категорична е тя.
