В Бургас - град, в който въздухът е солен, където вятърът свири през старите кооперации и морето говори повече от хората, петима мъже се събират не да направят банда, а да се намерят. Не по документи, не по договор, а по звук. Наричат се Lek City Case. На шега. А може би не съвсем.
"Бургас е градът на леките, ние сме просто поредният лек случай", разказва с усмивка вокалът на бандата Иван Петков. Но с времето тази дума започва да тежи. "Лек" вече не значи повърхностен, а лековит. Защото, както добре знаем, музиката често се превръща в нещо като лечение, като спасение. В нещо, което ни връща пулса, когато животът ни го отнема.
Що се отнася до момчетата от Lek City Case, гласът на Иван Петков е плътен, но топъл, носейки сурова емоция, без излишна украса. Георги Кискинов пък свири на китара, сякаш изкарва звуци от счупен сън, докато Иван Янков на барабаните не бие, а разказва с удари. Александър Георгиев плете басови линии, които минават под кожата, а Ангел Иванов рисува с клавиши - ту мъгла, ту буря. Lek City Case не играят роля. Не репетират емоция. На сцената са просто себе си, но усилени до крайност. Публиката не ги слуша - тя ги усеща. Именно тя дава и най-реалната оценка за творчеството им.
"Нямате представа каква енергия и заряд носите!?", "Направо ни разбихте!", "Кога и къде ще свирите пак?", "Точно така се прави - хвърлихте цялата си енергия на сцената?", "Заслужавате да свирите със световни групи" и т.н и т.н. са само някои от суперлативите, които можем да чуем по адрес на на момчетата от феновете им.
"Това, разбира се, ни дава крила да продължаваме напред и да създаваме авторска музика", споделя фронменът Иван.
И точно това правят - от сърце и душа, дори когато е трудно. За Lek City Case музиката не е жанр, не е кариера. Тя е извор. Музиката е и тази, която ги научила на търпение, на благодарност. На това, че има битки, които си струва да се водят, дори когато изглеждат изгубени.
"Какво ни кара да продължаваме? Същото, което ни кара да правим секс - удоволствието и резултатът", категоричен е Иван.
Истината е, че нищо в тази група не е започнало, защото е било модерно. Тръгнало е от нещо по-дълбоко. От първата касета. От стената в детската стая. От момента, в който някой чува качествен звук и си казва: "Искам и аз." Lek City Case са първо фенове и чак тогава музиканти.
Основен техен генератор може би са рокът и грънджът на Сиатъл от 80-те и 90-те, но далеч не се изчерпва само с това. Да ги развълнува, провокира и мотивира да творят често успява случка от супермаркета, интересен сън, градският шум или катастрофа на околовръстното.
Песните им не се пишат по формула. Те се случват. Понякога говорят за любов. Понякога за секс. Понякога за болката да си човек в свят, който все по-трудно се понася. Като в последния им сингъл "Hold On" - песен за заразата, наречена човечество. Без грим. Без претенции. Само звук и истина.
Източник: Elbo Photography
Кадри от "Hold On"
Именно тя е и най-личната за фронтмена на бандата, защото най-много импонира на вътрешното му усещане за музика. "А може и да е просто защото тя е актуалното отроче", признава Иван, като не крие, че вероятно ще говори така и за следващата и по-следващата нова песен.
Каква е историята зад "Hold On"?
Историята е тегава, но в същото време красива. Един силно чувствителен мъж, виждащ цялата помия, която излива човечеството на Земята, е загубил вярата в битката за нея. Загубил е ѝ себе си и е решил, че иска да се върне в най-щастливия момент от детството си. Така и се случва.
Откъде дойде идеята за концепцията и визията на видеото?
Заедно с Иван Даскалов, прекрасен човек и майстор зад камерата, с когото вече работим по трети проект, седнахме и обсъдихме няколко идеи. Там някъде се заговорихме, че иска да снима и градски моменти с клошар и други тъжни сцени. Няколко дни по-късно, докато шофирах и слушах песента неколкократно, цялостната концепция за клипа просто ме връхлетя.
Разбира се, претърпя някакви корекции, но в общи линии е дори по-добро от това, което видях в главата си. Изключително съм щастлив от крайния продукт и целия снимачен процес.
Източник: Elbo Photography
Кадри от "Hold On"
Има ли скрити символи или препратки, които феновете може би ще забележат при второ гледане?
Ще ви отговоря с реплика, която чух от Дейвид Линч в едно интервю. Вероятно и той цитира някой свой идол.
"Изкуството не е това, което дава отговори, а това което задава въпроси!". Така че нека всеки го гледа и ще намери своите скрити символи и идеи. Има места за интерпретации.
А импровизирани моменти, които останаха във финалната версия?
Имаше един контейнер със строителни отпадъци и върху него голям дунапрен, който влезе в ролята на моето легло. Имаше, разбира се, и много други импровизирани моменти, но процеса на снимки винаги е динамичен и трябва да се съобразяваш с всичко наоколо. Така са се родили и едни от най-култовите моменти в киното.
Колко време ви отне да заснемете клипа от идея до готов материал?
Реално три дни - един за среща и дискусия, един миг, в който се пръкна идеята и един снимачен ден. Разбира се, тук не включвам времето за монтаж, което само Ванката Даскалов знае колко часове и енергия му е коствало. Тези дни бяха пръснати в рамките на месец поради ежедневните ни работни и семейни графици.
Източник: Elbo Photography
Кадри от "Hold On"
Как смятате, че видеото допълва или променя усещането на самата песен?
Считам, че всяко едно видео допринася за песента да я направи едно пълноценно преживяване. Разбира се, осъзнавам, че живеем във времена, в които никой не съумява да задържи вниманието си повече от 20-30 сек на даден кадър, но за нас е важно да докоснем възможно повечко струни от душевността на слушателя. Така че, обичаме да обличаме песните си с визуална картина и да получаваме завършеността.
Какво подготвяте в момента - нови песни, албум, турне?
Няма да издавам много, ще кажа само: " На есен, с песен!", но участваме и на петото издание на Rebel Rebel в София на Vidas Art Arena на 13 и 14 септември, където ще има много приятели, че и групи от чужбина.
Има ли нещо, което феновете не знаят, но ще се изненадат приятно да чуят?
Има - много хубаво готвя.
