Когато гледаме "Смелата Ваяна", "Зоотрополис" и дори "Замръзналото кралство", едва ли си представяме, че зад най-популярните анимационни филми на планетата стои българско име. Това на Светла Радивоева.
Талантливата аниматорка и художничка започва пътя си от малко студио в България, за да стигне до това на Walt Disney в Калифорния, където работи и в момента.
Междувременно Светла издава и две детски книжки - през 2024 г. на български излезе авторската й анимационна история "Конфитюрът на Малина", а преди седмици се появи "Хоуп и морето" на Андрю Хакет, за която тя прави илюстрациите.

Източник: Изд. Еnthusiast
Новата книжка с илюстрации от Светла
"Хоуп и морето" е изцяло традиционно илюстрирана - с акварел и цветни моливи, защото се търсеше поетичен и лек стил на рисунка", казва Радивоева. И споделя, че в известен смисъл фактът, че не тя е автор на историята "отнема от притеснението" дали е добре измислена. "Даде ми възможност да се потопя и фокусирам изцяло над рисуването."
Затова пък историята по създаването на "Конфитюрът на Малина" е доста любопитна. Тя излиза оригинално на английски език в САЩ. "Студиото, за което работя - анимационното студио Walt Disney, има различни вътрешни инициативи за стимулиране на творчеството и една от тях беше за създаване на илюстрована детска книжка. Всеки, на когото му е интересно, може да участва, като представи история с няколко рисунки и, след няколко кръга, се избира чия история да има честта да бъде издадена", разказва Светла.

Източник: Изд. Еnthusiast
Изцяло авторската книжка на Радивоева
Любовта на Светла към рисуването е от дете. "Един ден гледах "Красавицата и звярът" и осъзнах, че това също са рисунки и че искам моите рисунки да са живи по същия начин, по който са тези на екрана."
Мечтата й се сбъдва години по-късно, когато името й стои в екипа на анимациите на Disney "Разбивачът Ралф" 1 и 2, "Замръзналото кралство" 1 и 2, "Великолепната шесторка", "Смелата Ваяна" 1 и 2, "Зоотрополис", "Рая и последния дракон", "Енканто", "Чуден свят, "Желание". В момента Светла създава 3D анимациите за новата част на "Зоотпрополис", която се очаква да излезе през ноември.
Бихте ли описали професионалния си път от София до студиото на Walt Disney в Калифорния?
Първата ми работа в анимационната индустрия беше в малко студио в София на име "Венелин Анимация". Там работих като асистент аниматор и научих страшно много неща. След това работих в студио за компютърни игри Хемимонт Геймс.
Това беше първата ми работа като 3D аниматор, каквато съм и сега. Все още не знаех много неща от професията и имах късмета да открия онлайн училище за character анимация на име Animation Mentor. С портфолиото, което направих по време на двугодишната програма там, кандидатствах на няколко места, едно от които беше Disney. Така от почти 13 години работя там.

Източник: Изд. Еnthusiast
Има ли профилиране в работата на аниматора? Специализира ли се той в различни видове анимация като стил, герои, и т.н?
Да. Анимацията има принципи, които всеки аниматор трябва да знае. В зависимост от това с какво се занимаваш: пълнометражна анимация, анимация за телевизия, визуални ефекти, игри и т.н., изискванията варират. Например в телевизията анимацията е по-стилизирана, защото там изработката на епизодите е в кратки срокове и с по-нисък бюджет.
Във визуалните ефекти пък трябва да е максимално реалистична, защото анимационните герои там често си партнират с истински актьори. Аз правя анимация за пълнометражни анимационни филми. Тя е по-стилизирана от тази във визуалните ефекти, но не толкова, колкото в телевизията.
Имате малки деца. По какъв начин майчинството се отрази на работата ви?
Намирам съчетаването на кариера и деца за силно предизвикателно. Предполагам, че е така за всяка кариера. Да станеш родител само по себе си е огромно събитие в живота на всеки човек, защото всичко се преобръща рязко на 180 градуса и фокусът от себе си се измества на детето. Това е съвсем нормално, дори нужно.
Да стана майка за мен беше много трансформиращо по всякакъв възможен начин. Определено децата ме научиха да действам по-бързо и по-организирано, особено ако искам да имам повече време с тях.
Научих се да слагам повече граници на това колко време прекарвам в работа, за да имам възможност да съм повече с тях. Човек няма много възможност да се мотае и да търси вдъхновение, и осъзнава с колко глупости си е губил времето преди.
Трите ви най-любими анимационни филми за всички времена?
Много труден въпрос, на който няма да мога да отговоря честно казано. Има филми, които обичам поради носталгични причини, има филми, които ми харесват като дизайн на типажи и ниво на анимация, има и филми, които са ме вдъхновили в началото на кариерата ми и такива, които обичам заради спомените, които имам от работата по тях.
От класиките - "Спящата красавица", "Мечът в камъка", "101 далматинци" заради това колко е приятно и пълнещо душата да ги гледаш. "Спящата красавица" е по-стара, но е като учебник по анимация - от дизайн на декори и типажи, до композиция, анимация и история.
От филмите, по които съм работила - "Замръзналото кралство", защото ми дадоха възможност да се развихря, "Смелата Ваяна", защото имах голямо разнообразие от типажи, които анимирах и всеки имаше своя особеност.
А онези, които ви се иска вие да бяхте рисувала?
Като зрител се наслаждавам на филмите по съвсем различен начин от това като участник зад кулисите. Когато си част от направата на филма, изживяването е коренно различно. Спомените не са от историята или това, което ти е донесла като емоции, а от работата с колегите, работата по кадрите и т.н.
Все пак може би щеше да е страхотно да съм работила по "Рапунцел". Той е първият триизмерен филм с принцеса (принцесите са ми слабост), който излезе на Disney. Той ми вдъхна доверие, че компютърната анимация може да излъчва същия чар, който има рисуваната анимация. И е наистина вдъхновяващ!