Нефунциониращи, изоставени и с неясна собственост речни бариери и корекции на реките създават потенциална опасност от наводнения.
Повечето от тях - от малки бентове до съоръжения за водозахващане и малки ВЕЦ, са изградени преди 1989 г. Занемарени и неподдържани, те водят до редица рискове, съобщава природозащитната организация WWF България.
"Бариерите възпрепятстват миграцията на рибите и фрагментират местообитанията им. С времето това може да унищожи цели рибни популации. Натрупването на застояла вода над бариерите често води и до натрупване на замърсители", казват от организацията.
Източник: WWF България
Праг на р. Лом
Тя открива над 40 подобни бариера само по поречието на река Лом. Всички те попадат в защитени зони от европейската мрежа Натура 2000 или в защитени територии по смисъла на българското законодателство.
"Все още срещаме разбирането, че щом едно съоръжение е изградено в миналото, то задължително е полезно и днес. Истината е, че част от тези речни корекции и бентове, построени през 70-те и 80-те години, не са поддържани и вече не изпълняват първоначалната си функция.
Някои от тях дори създават риск - например, когато са полуразрушени, те променят посоката и силата на речното течение по непредсказуем начин и създават опасност от ерозия, увреждане на защитна инфраструктура (диги) и са предпоставка за сериозни наводнения", коментира екологът и ръководител на програма "Води" във WWF България Стоян Михов.
Източник: WWF България
Разрушена речна преграда по р. Лом
Той пояснява, че според съвременните данни показват, че връщането към по-естествено състояние на речното корито, при което реката има достатъчно място да се разлива при високи води и няма препятствия по пътя си, е по-безопасно и по-устойчиво както за хората, така и за природата.
Изследването на речните бариери по поречието на Лом е част от дългогодишната работа на WWF България за опазване на сладководните ресурси и намаляване на риска от наводнения.
