Докато за геоложката история на пустините учените имат повече информация, то така наречените звездни или пирамидални дюни все още са в известна степен забулени в мистерия. Според експертите това се дължи на големината на въпросните образувания, която е значителна и затруднява изследването им.
Пирамидалните дюни са наречени така заради отличителните си форми. Те достигат стотици метри височина. Има ги в Африка, Азия, Северна Америка, дори и на Марс. На Земята пример за една от най-големите дюни е Star Dune в Колорадо, Северна Америка, която е и най-високата дюна в САЩ - внушителните 225 м.
Съвсем наскоро учените правят значимо откритие, свързано с възрастта на високата 100 и широката 700 метра дюна Лала Лалия (Lala Lallia) в югоизточно Мароко. Според тях тя се е образувала преди цели 13 000 години. И предвид че никога досега експертите не са успявали да датират формирането на най-големите пустинни пясъци на Земята, това откритие е наистина забележително.
"Много хора вероятно ще бъдат изненадани, тъй като сега можем да видим колко бързо се е образувала тази огромна дюна, както и че се движи през пустинята с около 50 см на година", обяснява проф. Джеф Дълер от университета в Абъристуит, Уелс.
За Лала Лалия вече се знае, че след първоначалното си образуване е спряла да расте за около 8000 години, а през последните няколко хиляди години бързо се е разширила. Откриването на възрастта на дюната помага на учените да разберат повече за ветровете, които ги формират и променят посоката си, както и за климата на епохата отпреди хиляди години.
За да датират Лала Лалия, те са използвали техника, наречена луминесцентно датиране. Чрез него се изчислява кога за последно са били изложени на дневна светлина песъчинките.
На тъмно от Мароко са били взети проби пясък, които след това са анализирани в лаборатория на слаба червена светлина, подобно на начина, по който фотографите са проявявали филмовите си ленти преди.
Професор Дълер описва минералните зърна в пясъка като "малки акумулаторни батерии". Те съхраняват енергия, която идва от радиоактивността в естествената среда. Колкото по-дълго пясъкът е заровен, на толкова повече радиоактивност е изложен и толкова повече енергия натрупва. Когато зрънцата са изследвани в лабораторията, те освобождават енергията под формата на светлина и по този начин учените могат да изчислят възрастта им.
"В нашата тъмна лаборатория виждаме светлина от тези пясъчни зрънца. Колкото по-ярка е светлината, толкова по-стари са седиментните зърна", допълва проф. Дълер, цитиран от BBC.
