Природата е един необятен свят, пълен с големи изненади. И въпреки че учените не спират да изследват всичко в нея (или пък точно заради това), нямат край и откритията, които за пореден път ни изумяват. Защото надали сме си представяли, че едно растение може да има по-дълго и сложно ДНК от човешкия организъм.
Дезоксирибонуклеиновата киселина е дълга молекула, която съдържа цялата наша генетична информация. Тя има специфична триизмерна структура, наподобяваща двойна спирала. Мерната единица, с която се измерва информацията в нея, е гигабази. В човешкия геном те са едва 3.1, а при малка, на пръв поглед незабележима папрат, която расте само на отдалечен тихоокеански остров, част от Нова Каледония, е цели 160 двойки гигабази в една клетка.
Това е най-големият геном в организъм на планетата, открит досега. И в ядрата на всяка малка клетка в това растение от вида Tmesipteris oblanceolata има цели 50 пъти генетична информация, отколкото в тези в човешкия организъм. И ако се разгърне, ще достигне дължина от 106 метра. За сравнение - разгърнатото човешко ДНК е една 1.83 метра.
The fern Tmesipteris oblanceolata has the largest genome of any living organism, with 160 billion base pairs! This tiny plant packs 50 times more DNA than humans, stretching an incredible 100 meters when unraveled. Nature’s wonders never cease! #Botany #Genetics #Nature pic.twitter.com/NezBMvz7HW
— Mahir Daiyan (@m_mahirdaiyan) June 1, 2024
Учените от Royal Botanic Gardens Kew, които правят откритието, не крият изненадата си, защото са смятали, че няма да намерят в природата растение с по-дълъг геном от този на предишния първенец Paris japonica. Въпреки вярването им, че това е "биологичният лимит", малката папрат с височина едва 10 сантиметра успява да бие рекорда му със 7%, пише CBS News.
За учените това е поредното напомняне, че още много не знаем за царството на растенията, а и че не бива да се самопровъзгласяваме за най-висшите същества на планетата. На този етап са изследвани геномите на над 20 хиляди животни и растения, обитаващи планетата.
Сред животните първенци са някои двойнодишащи риби и саламандри. И докато повечето растения могат да се похвалят с наистина забележително количество генетична информация, не липсва и видове, които са в другата крайност.
За растенията голямото ДНК е по-скоро недостатък, защото изисква по-големи размери за адекватно съществуване - например по-големи пори на растенията, което пък забавя растежа. Освен това приспособяването към променящите се условия на околната среда също е по-трудно. Затова, макар и първенец Tmesipteris oblanceolata е по-скоро ощетен от природата вид.
