Отдавна се говори, че Джон Малкович ще постави пиесата на Бърнард Шоу "Оръжията и човекът" на сцената на Народния театър. Вчера, 7 ноември, беше денят на нейната премиера. Датата никак не е случайна. Пиесата засяга битката при Сливница по време на Сръбско-българска война, чиято кулминация е именно в ранната сутрин на 7 ноември. Капитан Христо Попов и воденият от него отряд се насочват към село Гургулят, където срещат три сръбски батальона, една батарея и един ескадрон и ги разгромяват в Битката при Гургулят. Що се отнася до пиесата, действието в нея се развива в малко градче край Драгоман, малко след края на Сръбско-българската война.
След премиерата на 7 ноември, беше планирано "Оръжията и човекът" да бъде играна отново и на други дати през ноември, декември и януари. А билетите за тези представления отдавна бяха разпродадени.
Но въпреки огромния интерес към представлението се появиха инициатори на протест, водени от убеждението, че авторът на пиесата Бърнард Шоу осмива българския народ и се подиграва със смелостта на българската войска.
И така, за огромно съжаление, стигаме до кулминацията на събитията снощи, когато премиерата не само беше съпроводена от протест пред театъра, но се стигна и дотам, че протестиращите се опитаха да го щурмуват, като междувременно с агресивна намеса не позволиха на повечето от закупилите си билети хора да стигнат до залата. Постановката все пак беше изиграна, но пред много малък брой журналисти и зрители.
Един от опиталите да се доберат до залата в Народния се оказва Теодор Ушев - българският аниматор, който прочу България по света с редица свои анимации, сред които несъмнено изпъква "Сляпата Вайша." Той не пропусна да сподели в социалните мрежи огорчението и разочарованието си от агресията на протестиращите пред Народния театър.
Ушев разказва, че в 18:30 ч. е отишъл към театъра, през страничния вход на каса Юг. Вижда, че има протестиращи, които веят знамена. Когато се опитва да се приближи до входа, е предупреден, че ще има мерки за сигурност и пита полицай на място как може да стигне до залата.
"Той ехидно ми каза: "Ще почакате малко, тези хора също чакат". Оказа се, че тези "хора" искат да влязат в театъра, да предизвикат безредици. За секунди, по команда от шпиц- фюрера, бяхме заобиколени от неонацисти, които започнаха да ни удрят. Кой с каквото може. Полицаят ми се скара, че съм ги бил предизвикал. Предизвикал, с това, че искам да гледам театър, за който съм си купил билет. Опитахме се да се измъкнем, цялата озверяла тълпа се нахвърли срещу нас. Бяхме ритани, обругавани, плювани, заливани с разнообразни течности, удряни с дръжки от знамена. Полицията ни казваше да се махнем. Тръгнахме, тълпата ни гонеше. Полицията по-скоро пърхаше около нас. Към нас летяха камъни, предмети, каквото попаднеше на "гордите българи". Лицата на тези хора не подлежат на описание. Трябва да се нарисуват", разказва преживяното аниматорът.
По думите му полицията за пореден път е изпълнявала декоративна функция, допускайки нехаресващите Бърнард Шоу и Малкович "патриоти", да влязат почти в театъра. Теодор Ушев допълва, че това което се е случило вчера в София, е равносилно на Кристалната нощ. (Кристалната нощ е антиеврейски погром в Германия и Австрия в нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 г.)
"И както тогава, така и сега, полицията стои, толерира и пази тези развилнели се фашисти", завършва публикацията си аниматорът.
Що се отнася до Джордж Бърнард Шоу и творчеството му, за нас той е една от най-интересните личности на XIX век. Напуска училище на 15 и се самообразова, за да стане един от най-великите световни драматурзи. Най-известните му творби са "Професията на мисис Уорънс", "Света Жана" и "Пигмалион", като последната е истински шедьовър.
Шоу е известен като драматург, но интересите му далеч не приключват с театъра - той е изключително оригинален автор в областта на музикалната и литературната критика. Интересите му всъщност са доста обширни - като започнем от изкуството, преминем през вълненията му около идеите на социализма и пацифизма, и стигнем до посвещаването му във вегетарианството.
Както отбелязват от National Gallery of Ireland, наричат го майстор на парадокса и кръстник на Театъра на абсурда, както и "умен глупак". И той наистина е всичко това, защото е трудно многопластова личност като него, да бъде охарактеризирана едностранчиво. Точно такива са и произведенията му, и пиесата му в три действия "Оръжията и човекът" не прави изключение.
Източник: GettyImages
Тя е поставена за пръв път през 1894 г. в Лондон. Премиерата на пиесата е първият комерсиален успех за Бърнард Шоу, от който тръгва и неговата популярност като драматург. Това е и една от най-често поставяните произведения на Нобеловия лауреат.
Да, историята в постановката се развива в края на Сръбско-българската война и засяга битката при Сливница, но истината е, че конкретните събития са само фон на реалното послание на Шоу, а именно отрицание на безсмислеността на войната изобщо.
Както каза и директорът на Народния театър Васил Василев пред NOVA снощи: "Моля ви се, хора, това е недопустимо. Моля ви, първо гледайте и тогава съдете", но много пъти в България обичаме да сочим с пръст и съдим, без да си направим труда да прочетем, чуем, видим и вникнем в конкретиката на даден казус, случка или произведение.
Подвигът на българските войски на Сливница е славен и огромен. Той е неоспорим и е признат от всички историци, част е от официалните страници на европейската история. Никой не иска да ни го вземе или да го отрече. Още по-малко пък една комична пиеса на Бърнард Шоу.
"Случката вчера пред Народния театър не е проява на патриотизъм и обич към родината. Тя показва ужасяваща наивност, безпросветност, лесна склонност към манипулация и чиста хулиганщина", пише Теодора Духовникова в социалните мрежи и сме напълно съгласни с нея.
Режисьорът Джон Малкович пък коментира случилото се след края на постановката с думите: "Това е много странна реакция, но живеем в доста интересни времена, бих казал. Все повече хора обичат да цензурират неща, с които не са съгласни. Аз не искам да цензурирам хората, които протестират. Това си е тяхна работа. Моята е да режисирам пиеси."
Tong
на 08.11.2024 в 12:38:38 #2shtimpo, става дума за различни случаи. Картата на европа с тоалетна в РБ беше чиста проба подигравка и беше съвсем естествено да се реагира и да се реагира спрямо автора. В случая - дори да приемем, че има даже "много добра причина", нищо не може да оправдае агресия срещу хората, които искат да гледат постановката. Отделна тема е как да преценим дали има много добра причина? Аз не съм гледал тази пиеса, не съм и мислил и да я гледам, но след целия този шум, ми стана интересно. Защото няма как да имам мнение по нещо, с което не съм запознат. Което, апропо, се е случило вчера пред театъра, защото досега тази пиеса не е играна в този състав и подгтовена от Джон Малкович не е играна - нали така? Любопитно ми е само, ако пиесата не се поставяше от Малкович, а някой наш драматург - дори в същия вид - дали изобщо някой щеше нещо да спомене за нея и дали щеше да има някакви проблеми. Да, махалото се люлее в много посоки - един от въпросите е кой насочва вентилатора.
shtimpo
на 08.11.2024 в 10:54:53 #1Преди време някакъв самопровъзгласил се за артист беше изработил “карта” на Европа, на която на географското положение на РБ беше поставена тоалетна (тип “клекало”). Вечно съгласните с всичко “хора на изкуството” го нарекоха “шедьовър” (мнозина от които българи, или преструващи се на такива). Същите тези тогава нарекоха нас - които не приехме с аплодисменти тази обида - всички възможни -исти -фоби, които човешкият ум борави при най-екстремни условия. Ако има такава агресивна реакция за такава постановка не е ли в рамките на логиката да попитаме: “ами ако има добра причина?” преди да сочим с пръсти накиснати в жлъч? Махалото се люлее в повече от една посока, уважаеми