Ако сме от феновете на сладките храни, колкото и доводи в подкрепа на отказа им да изброим, вероятно пак няма да склоним да ги изключим напълно от менюто си. Но научните доказателства, че е по-добре да го направим, наистина не са едно и две. А ето го и поредното.

Основното ястие, десертът и защо искаме нещо сладко, въпреки че сме се наяли

Защо искаме десерт, въпреки че сме се наяли

Обясненията са няколко

Ново изследване на британски учени от University of Surrey поставя акцент върху т.нар. свободни захари, които се добавят изкуствено към храните. За разлика от тези в плодовете например, те се усвояват много бързо от организма и могат да имат негативен ефект върху здравето ни, когато се приемат в големи количества.

Сега учените потвърждават за пореден път това, което е установено и с предишни изследвания - че твърде много свободни захари увеличават риска от различни хронични състояния, сред които са затлъстяване, диабет тип 2 и различни разстройства на настроението. Сега към любителите на сладкото се отправя предупреждението, че са изложени на по-голям риск от депресия, диабет и различни сърдечно-съдови проблеми, сред които и инсулт.

Снимка 688888

Източник: iStock

На базата на обширен анализ се установява как консумацията на сладки храни има дългосрочен ефект върху здравословното ни състояние и най-доброто, което можем да направим, е да я намалим максимално.

Разбира се, има и други рискови фактори, които също оказват влияние и не са за подценяване - като възраст, физическа активност и тютюнопушене например. А учените установяват не само, че жените са по-загрижените за здравето си, а и че тези, които ядат по-малко сладко, са припознали и други здравословни навици в ежедневието си - като приема на повече фибри и по-високата физическа активност.

И именно групата на тези хора има 14% по-малък риск от сърдечна недостатъчност и 31% по-нисък риск от хронично бъбречно заболяване. A при любителите на сладкото се отбелязва с 27% по-висок риск от депресия, както и повишени маркери за кръвна захар, възпаления и липиди в кръвта. Повишеният риск от депресивни състояния пък е свързан и с възпалителни процеси, които възникват в мозъка, обяснява Medical News Today.

Снимка 688889

Източник: iStock

В подкрепа на тези изводи е и откритието от други изследване, проведено наскоро - че приемът на свободни захари повишава кръвното налягане и понижава добрия холестерол, с което се увеличава рискът от кардиометаболитни заболявания, особено при повишена консумация. Затова учените препоръчват да се ограничи количеството свободни захари до по-малко от 25 г на ден и намаляване на подсладените напитки до не повече от 350 мл седмично.

Всички тези доводи би трябвало да успеят да ни убедят ако не да изключим сладките храни, то поне сериозно да ги ограничим. Според учените, този процес може да отнеме между две и четири седмици, през които се наблюдава промяна на вкусовите ни предпочитания, т.е. колкото по-малко сладко ядем, толкова по-малко ще ни се яде.

Децата, захарта, мозъкът и отрицателният ефект от сладкото върху паметта

Оглупяват ли децата от захарта

Последствия за цял живот

Основен риск си остават всички пакетирани храни със скрити захари, които най-вече трябва да се стремим да избягваме. Печеливша стратегия е постепенното намаляване на свободните захари и замяната им с растителни, за да регулираме нивата на кръвна захар и да избегнем резките скокове и спадове. Друга малка, но важна стъпка, е да заменим захарта в кафето и чая с естествени подсладите като стевия и еритритол. А ако все пак не можем без нещо сладко, трябва да внимаваме за неговото количество.