Често говорим за обезлюдяването на все повече райони от България. Живописни места с прекрасна природа и богата история, в които жителите вече се броят на пръсти, а всяка среща с тях е истинско преживяване. Е, има ги и добрите примери на села, които устояват на предизвикателствата на модернизацията и вместо да изпращат, посрещат нови жители.
Някои са малки и китни, други големи и развити. Но едно ги обединява - че в тях българският дух е жив както никъде друга. А той е пряко свързан и с желанието за победа, както и с уменията ни да бъдем първи, да изтъкваме, но без да се хвалим много. Просто да покажем на света кои сме, защо сме важни, значими и заслужаваме уважение.
Наскоро едно българско село влезе в информационния поток с новината, че е успяло да се пребори за рекорд на Гинес. Постижението е най-голям брой чешми с питейна вода в света. А селото е Сатовча, област Благоевград. Тук чешмите, изградени от местните, са над 1000 на брой.
Източник: iStock
Чешмите са извор на воода, но и на история
Повечето са изградени пред къщите от живущите пред тях, от камък са и имат издълбано име, а някои и пейка. Чешмите тук са не просто място, от където можеш да пиеш вода, а и част от местната традиция, наречена севаб, свързана с дарителството, паметта и гостоприемството.
Това обаче не е единственото българско село, което може да се похвали, че е намерило място в книгата с рекордите на Гинес. Ето и още няколко примера, които ни изпълват с гордост. А ако не сме били там досега, то имаме повод да го направим при първа възможност.
Село Смилян веднага се свързва с така популярния и обичан смилянски боб. Именно с него е свързан и опитът за рекорд на Гинес, който местните започват да правят през 2006 г. Идеята е да създаването на най-голямата в света мозайка от разноцветни бобови зърна.
Източник: iStock
Смилянският боб е известен по света
В продължение на над 15 години десетки хиляди души, жители и гости на града, редят зрънце по зрънце над 25 хиляди бобови зърна върху мозайката, които са десетки хиляди и се простират на 8 кв.м. След завършването й местната управа подава документи за кандидатстване за рекорд.
Село Узунджово в община Хасково пък стана известно преди няколко години с опита за рекорд на Гинес, за който кандидатства неговия кмет. А причината са огромният брой пътни знаци, цели 468, които са монтирани по пътя Хасково-Симеоновград, който минава през населеното място. На неговата територия те са 110 на брой, някои през 5-10 метра един от друг.
Е, селото може да не се сдоби с рекорд на Гинес, но определено се сдоби с голяма слава. А пътните знаци от необходимост са се превърнали в истинска атракция, макар и доста скъпо струваща. С заселването на все повече български села в последните години, което се налага като тенденция, се надяваме и опитите, и рекордите да увеличат своя брой. И все така да ни прославят по света, за предпочитане с постижения като това на Смилян и Сатовча.
