"Умри, моя любов": убийствено добра Дженифър Лорънс в некомфортен за гледане филм

Има филми, които сякаш остават обвити около зрителя след излизането от киносалона и го карат да вижда света около себе си с други очи. Да осъзнае - макар и за кратко - че всичко, което го заобикаля, съвсем не е такова, каквото изглежда на пръв поглед. По-гадно е...

"Умри, моя любов" е точно такъв. Описан от мнозина като "хорър за майчинството", новият филм на Лин Рамзи, създала също толкова неудобния "Трябва да поговорим за Кевин", е доста повече от това сочно определение.

Историята, базирана на едноименния роман на Ариана Харуиц, проследява двойката Грейс (Дженифър Лорънс) и Джаксън (Робърт Патинсън), които се местят да живеят в къща в затънтен край на Монтана, която Джаксън е наследил от чичо си. Това, което разбираме по-късно е, че въпросният чичо се е самоубил в нея и че уединеността на имота ще се превърне в катализатор за състоянието на Грейс.

Източник: Александра Филмс

Скоро след раждането на сина им, тя се оказва почти през цялото време сама в дома, докато Джаксън пътува надалеч по работа, която не разбираме каква е. Не разбираме и дали крайните състояния, в които изпада Грейс са резултат единствено от следродилна депресия или комбинация с психично заболяване.

Във всеки случай кадрите, в които Дженифър Лорънс е сама на екрана - а те са вероятно над половината от филма, засядат на гърлото и трудно можем да ги определим като приятни за гледане. Въпреки голотата в част от тях, която измамно би привлякла някои наивни зрители.

Източник: Александра Филмс

Както романът на Харуиц, така и амбициите на режисьорката са да създаде достоверен портрет на следродилната депресия - състояние, за което със сигурност се говори и твори малко. Бебето може би наистина отключва по-дълбоката криза в Грейс. Демоните й обаче живеят в нея далеч преди майчинството и използват всеки удобен случай да излязат наяве. А метафорите, чрез които ги виждаме - мистериозният моторист, самотният кон, горящата гора, ни намекват за това.

Източник: Александра Филмс

"Умри, моя любов" обаче съвсем не е филм само за следродилната депресия и психическото здраве. Това е преди всичко история за самотата и болката да останеш неразбран от човека, с когото си избрал да прекараш живота си. Виждаме го както в немощните опити на Джаксън да помогне на Грейс - той наистина иска, но не знае как, така и в счупената връзка между неговите собствени родители. Въпреки малкото си екранно време, няма как да не споменем великолепните Ник Нолти и Сиси Спейсек в тези роли.

Източник: Александра Филмс

Двете двойки ни карат да се замислим за поколенческия модел, който попиваме от родителите си и съзнателно или не привнасяме в собствените си интимни връзки. Не можем да кажем, че хората в тези двойки не се обичат. Просто любовта не винаги е достатъчна, за да ни спаси от собствените ни демони.

"Умри, моя любов" е по кината от 7 ноември