Да забравяш е човешко - на всеки се е случвало да излезе от вкъщи без портфейл, да влезе в другата стая и да забрави за какво е влязъл, или да не може да си спомни откъде познава някого. Не винаги забравянето е повод да се притесняваме от по-сериозно мозъчно заболяване.
Според учените, забравянето може да има и положителен ефект. Още през XIX век немският психолог Херман Ебингхаус отбелязва, че процесът се случва просто защото спомените на човек постепенно избледняват.
Да изтриваме неща от паметта си има и функционална цел. В днешния свят сме бомбардирани от информация и, ако не изтриваме част от нея, няма да можем да запомним важната. А процесът по забравяне започва с това, че просто не обръщаме достатъчно внимание на определени неща.
Източник: iStock
Когато обаче целенасочено се съсредоточим, връзките между синапсите в мозъка и невроните се засилват, като така се раждат спомени, пише нобеловият лауреат Ерик Кандел. Определени спомени обаче е добре да бъдат забравени. Последното е вярно и от еволюционна гледна точка, защото само по този начин човек е можело да придобива все по-нова информация.
Американските психолози Роджър Браун и Дейвид Макнийл пък формулират друг интересен феномен, свързан с паметта - "на върха на езика". Връщаме на случая, когато срещаме някой на улицата и знаем, че го познаваме, но не помним от къде. Може би дори подозираме с коя буква започва името му.
Източник: iStock
"На върха на езика" ни показва, че нещо не е напълно забравено, просто временно нямаме достъп до тази информация. Което пък е обяснение защо феноменът се случва на по-възрастни хора с повече познания - те просто трябва да "преровят" голям обем информация.
Заключението е, че независимо дали забравяме, защото не сме обърнали достатъчно внимание, защото трябва да освободим място за нова информация или само временно нямаме достъп до спомените си, забравянето помага на мозъка да функционира и подпомага оцеляването ни, пишат The Conversation.
