Все по-често в контекста на климатичните промени говорим и конкретно за един проблем, който ни засяга пряко - как те влияят на отглеждането на най-важните аграрни култури и можем ли скоро да останем без някои от тях. Тази прогноза за бъдещето съвсем не е оптимистична, а едно интересно явление от скоро отново ни кара да се замислим какво ни чака.
Лятото е сезонът на вкусните и зрели домати, които често слагаме на трапезата си вероятно без да се замисляме, че в бъдеще това може да се превърне в лукс. А докато тук си хапваме от този любим плод (да, не е зеленчук по дефиниция), на далечните острови Галапагос учени наблюдават с интерес какво се случва с един диворастящ директно върху черните скали вид домати.
Те се превръщат в нагледен пример как растенията могат да се адаптират към промените, настъпващи в околната среда, и дори да се върнат назад в еволюцията си и да "отменят" генетичните промени, случвали се в продължение на хиляди, дори милиони години, с цел да продължат да съществуват.
Източник: iStock
Доматите също намират своя начин да се приспособят
Това е изводът на изследователи от Калифорнийския университет в Ривърсайд израелския Научен институт "Вайцман", които също остават изненадани от процеса, тъй като подобни "обратни" промени все още се наблюдават рядко. Акцент в тяхното изследване са конкретни алкалоиди в растенията, които изпълняват ролята на токсични химикали, отблъскващи хищниците.
При един и същи вид домати в две различни части на архипелага са открити различни форми на алкалоиди. На изток те наподобяват тези в култувираните видове, отглеждани в различни части на света. А на запад доматите съдържат по-стара версия, открита още преди милиони години в роднината на домата патладжана.
Източник: iStock
Природата винаги има с какво да ни изненада
Смята се, че тази разлика се дължи на изменението само на една или няколко аминокиселини в състава на доматите, което е достатъчно значимо. И е много важно пояснението, че в тези части на Галапагоските острови, където е открита "обратна еволюция", условията са по-сурови, затова и земите са по-безплодни. И именно това е вероятната причина да се стигне до тези промени в растенията, пояснява ScienceAlert.
Разбира се, не е редно на този етап да се правят крайни заключения, но учените са обнадеждени, че откритието им може да им даде зелена светлина за още други в бъдеще - както за пробиви в генното инженерство, така и за създаване на по-устойчиви на промени в околната среда и вредите видове, които ще бъдат и по-малко токсични.
Това би могло да се постигне със засилване на естествените им защитни механизми, които да минимизира нуждата от използване на пестициди при отглеждането им с цел съхранение на реколтата. Звучи обнадеждаващо, но със сигурност няма да стане от днес за утре.
