Повече от десетилетие в социалните мрежи "живее" един интересен рисуван персонаж - червенокоса рошава майка на три деца, която по клин и чехли, тениски със забавни надписи, с неизмити чинии, трохи по пода и разхвърляна къща, ни показва някои от най-комичните ситуации от семейното ежедневие.
Показва ни обаче и една от страните на майчинството, която много хора крият: че то може да бъде много хаотично, неперфектно, тежкко и трудно - и емоционално, и физически. И в това няма нито нещо лошо, нито нещо срамно.
Художник и прототип на тази до болка открита и честна червенокоса майка е Неда Малчева. Тя е автор на най-забавната книга наръчник за бъдещи родители "Ще видиш ти, като родиш" и може да се похвали както с близо 70 хил. последователи във Facebook, така и с армия от верни фенове в очите на много майки, които често откриват себе си в карикатурите ѝ.
Източник: Личен архив
"Единствената разлика между мен и виртуалния ми образ е, че аз всъщност се усмихвам и то доста често", разказва Неда. Не крие обаче, че истински добре все пак я познават само хората от близкото ѝ обкръжение.
Именно те - приятелите ѝ, я описват като деликатен и мил хейтър, което самата Неда смята, че ѝ приляга прекрасно, защото наистина е способна да извърти очи и да изрази отрицателно мнение към нещо по възможно най-тактичен и приятен начин.
Що се отнася до рисуването, Неда го прави, откакто се помни. Толкова е малка, когато започва, че няма конкретен спомен за началото. Смята, че изкуството е първото нещо, към което децата посягат. И е важно да задържат тази искра, което става с подкрепа и насърчаване от страна на родителите.
"В моят случай тази подкрепа и насърчаване дойде от баща ми, на когото дължа всичко, което съм постигнала през годините. Той ми вдъхна надежда, мотивация, проектира нещо много хубаво в мен - да изразявам себе си, да обичам това, което мога, и да намирам силите да го развивам."
Източник: Личен архив
И рисуването се превръща в нейно призвание и професия, а в един момент и в нещо, без което не може да живее. Неда искрено вярва, че когато човек открие това, което го прави щастлив, трябва да работи усилено върху него.
Така преди 12-13 г. тя се опитва да създаде свое онлайн портфолио в социалните мрежи. Година или две след това, просто като експеримент рисува и качва малка карикатура на себе си, която осезаемо развива по-голям интерес у последователите ѝ, отколкото рисунките от портфолиото ѝ.
Решава, че е добра идея да привлече хора, които не са ѝ потенциални клиенти, а просто обикновени зрители, затова продължава да рисува още такива комикси. С годините Неда започва да вкарва и децата, което всъщност предизвиква най-големия интерес.
Източник: Личен архив
И въпреки че илюстрациите ѝ основно са вдъхновени от ежедневието с трите ѝ деца, Неда признава, че има и друго, което я провокира да рисува. След толкова много години, връщайки се назад към всяка рисунка, вижда как изцяло променя концепцията, стила и вижданията си. И ако в началото всичко се върти около децата, с годините осъзнава, че всъщност идеята тук не е изобщо да се концентрира върху тях, а върху самата жена.
"Образът на една жена като майка, с всичките ѝ неволи, терзания, емоции. Това е "храната" за моите комикси - аз, вие, ние като едни герои в нашето общество."
И така, разделяща времето между работата, трите деца и карикатурите си, Неда всъщност казва, че се справя с всичко това много лесно. Малката ѝ тайна е, че изобщо не се старае да балансира, нито пък да постига някакъв перфекционизъм. Защото смята, че стремежът към това да робуваме на неща, които по никакъв начин не правят живота ни по-вълнуващ, по-щастлив, е пълно губене на време.
Източник: Личен архив
"Много е трудно, често хората ми казват, че съм герой, питат ме как се справям, а моят отговор винаги е: "Никак" - и това напълно ме устройва. Ако се справях с всичко перфектно, щеше да ми е адски скучно."
Скука всъщност е последната дума, за която бихме се сетили, за да опишем Неда, защото истината е, че тя подхожда с абсолютно същото чувство за хумор в случките от семейното ежедневие с децата, което ни показва в творчеството си.
Въпреки че смята, че децата не бива да са жертва на сарказъм, тъй като все още не го разбират, все пак успява да "скалъпи" добър модел на грижовна, строга и (доколкото ѝ е възможно) весела майка.
"Наскоро едно съседско дете, и то докато се карах на дъщеря ми, ми каза, че съм забавна дори когато викам. Истина е. Всички се смеят, когато се карам, явно нямам нужния авторитет, който примерно има съпругът ми, постигащ толкова много само с един поглед."
Що се отнася до това да пренесе случващото се в ежедневието ѝ върху "листа хартия", всичко, разбира се, започва с идеята, която обикновено идва спонтанно, в разни ситуации из бита на Неда - в банята, кухнята, тоалетната (както всички виждаме).
Тъй като комиксите ѝ не са обвързани с работния процес, обикновено ги прави помежду работата и гледа на тях като на време за почивка. Отнема ѝ около час да изработи рисунката. Проблемът е, че след като я публикува, винаги се заражда интересна дискусия отдолу и често забравя за всичко останало, за да я следи.
Вашите карикатури са любими на много български майки, кои обаче са вашите лични фаворити сред тях?
Единствена и завинаги любима за мен ще остане карикатурата, в която съм гола и цензурирана под душа, с окачена нервна система на вратата. Нарисувах я, малко след като родих третото си дете и бих казала, че напълно олицетворява състоянието ми тогава. Бях в много труден период - чисто емоционално, физически се чувствах като пълна развалина и абсолютно нищо, ама нищо не спестих в нея.
Източник: Личен архив
Любима ми е също, защото много жени се разпознаха в нея, но най-важното е, че успях да ги разсмея. Това винаги е било главната ми цел - да поднеса изключително тежки моменти от ежедневието ни като майки с чувство за хумор.
Кои са качествата, които отличават вашите рисунки от останалите?
Трудно ми е да отговоря на този въпрос, особено след като всеки артист има уникален стил и почерк, който оставя в творбите си. По-скоро вярвам, че причината да бъдат харесвани е в абсолютния хаос, автентичност и уловен момент, които изобразявам.
Като хора ние се влияем много от съдържанието, което преглеждаме ежедневно, особено когато става дума за родителство. Има клипове, които гледаш и се питаш: "Къде сбърках? Защо аз не мога така? Защо при мен не се получава?"
Но когато попаднеш на рошава майка с дупка на клина и трохи под краката си, тогава се вече можеш да се обвържеш по-лесно със ситуацията. Ако трябва да го обобщя, може би качеството е честност. Никого не баламосвам с нищо.
Източник: Личен архив
Как вашите три деца гледат на артистичните ви занимания?
И за тримата това е ежедневие - да ме гледат на бюрото рисуваща. Намират го за нормално, надявам се да ги вдъхновява. Две от трите ми деца имат голям интерес към рисуването, без най-големият ми син.
Мисля, че за тях е нещо съвсем нормално и не го издигат на някакъв специален връх, поне пред мен. Въпреки че тази година на морето дъщеря ми се заигра с едно детенце на плажа и я чух да казва: "А пък майка ми е известна художничка!"
Ако трябва да дадете един съвет към майките, какъв би бил той?
Не обичам да давам съвети за родителство или пък да питам за такъв. Единственият съвет, който съм приела и считам за работещ, е: "Направи това, което считаш за добре."
Това, което не спирам да проповядвам, е да се грижим за себе си, отвъд всички придружаващи ни битовизми и да не се стараем да бъдем героини. Не всичко трябва да се постигне на всяка цена, ако с тази цена не си плащаме здравето и спокойствието.
Източник: Личен архив
Можете ли да ни препоръчате художници със забавно съдържание като вашето, които си заслужава да следваме в социалните мрежи?
Много харесвам Христо Тренев, още преди да започна да публикувам в социалните мрежи, го следях с интерес. Има уникални карикатури. Разбира се, не мога да не спомена и момчетата, които стоят зад героя "Тони Патето" - Анани Борисов и Мартин Петров. Страхотни образи, страхотни таланти и хора, с които имах щастието да се запозная на Comic Con.
Източник: Личен архив
Какви тогава са предизвикателствата пред вас?
Всяка сутрин е предизвикателство за мен, най-вече за да укротя този хаос в главата си и да се концентрирам поне върху едно нещо. В главата ми винаги хвърчат идеи, които (предполагам, всички разбират защо) ми е трудно да реализирам.
На първо време бих искала да успея да завърша втората си книга, която отново няма да е достатъчна, за да опише всичко за майките. Затова нека решим, че предизвикателството пред мен е да издам поне още три.
