Работата на журналиста звучи като най-простото нещо на света - нещо се случва и ти трябва да го съобщиш по възможно най-безпристрастния начин. И точно тук е уловката, защото всяко нещо - дори на пръв поглед най-простото събитие, подлежи на интерпретация.
И докато за новинарите интерпретацията е проява на непрофесионализъм, точно тя е основната задача на карикатуристите. Задача привидно елементарна - все пак трябва да се нарисува една картинка, нали? Но за стигне до нея, карикатуристът трябва да е в час с всичко случващо се.
"Най-важното в това занимание е да си информиран. Което е капанът. Защото информираността те прави и съпричастен, кара те да вземеш страна, да съдиш. А поне аз не искам да правя това", казва Росен Йорданов.
Съвсем наскоро той получи наградата на Съюза на българските художници за карикатура в памет на Борис Димовски. Росен, който рисува за "Труд" и "Прас-Прес", я приема с изненада. "Полярността в медиите е крайна и, по мое мнение, преднамерена. На този фон ми беше трудно да повярвам, че колегията ми връчи този приз. И това е важното - че са гледали на мен като на творец без да ме асоциират с политически агитки."
За нас обаче наградата на Росен е напълно заслужена. Все пак се занимава с карикатура от 1997 г., когато рисува за англоезичния седмичник The Sofia Independent. След десетилетия работа в сферата на рекламата и на графичния дизайн за издателства и списания, програмата Procreate за iPad му дава свободата "по всяко време и навсякъде да отворя таблета и да прекарам време в "безчинстване".
Така се раждат и добре разпознаваемите карикатури, които създава за "Прас-Прес". Междувременно създава "винена" карта на Дунавската равнина, води спорадично лекции пред гимназисти и рисува, но само за себе си. За всичко това - по-надолу.
Карикатурата е специфично занимание: само с една рисунка трябва да се направи анализ на актуалното за деня. Бихте ли описали как точно протича всекидневната ви работа за "Труд" и "Прас Прес"?
За "Труд" е всеки(пет)дневна, в "Прас-Прес" сме айляци - само два пъти в месеца! Трябва да си много критичен към новините и случките, които медиите раздуват до новини. За мен е важно да подбера гледната точка, да намеря изненадващата интерпретация на темата, правилната метафора. Разучаването на героя също е важно. Когато в рисунката има обществено разпознаваема личност, аз имам задачата да я "окарикатуря", но тя да остане разпознаваема.
Когато правиш това ежедневно, нещата се случват с по-голяма лекота. Това върви като "шум в системата" през целя ден, докато върша други неща. В момента, в който седна да рисувам, всичко вече е подредено и остава само да го визуализирам. Поне такъв е планът. Но понякога изненадвам сам себе си.
Кое е най-ценното в професията ви и кое - най-трудната част?
Най-ценното - че съм напълно независим от тази моя работа, ако изобщо мога да я нарека така. Мога във всеки един момент да спра да рисувам карикатури, без да изгубя нищо. Но и това би било най-трудното - да спра, защото наистина е голямо забавление.
Имало ли е случай с вас да се свързват обидени от рисунките ти? И как понасяте критиката?
Не директно. Но една журналистка бе изтълкувала моя карикатура в "Прас-Прес" с точно обратния ѝ знак. Предполагам, че бе нейна първична реакция спрямо изданието - щом е в него, значи се осмива това, а не друго. Шегата бе по повод изказване на Милена Славова за София Прайд.
След него се надигна вой от ЛГТБ общността и аз се пошегувах, като нарисувах Милена, обесена на дъгата. Това, което в случая ме втрещи, бе не самата критика, а сляпото "тричане", без да се помисли към какво и защо е насочено намигването.
Участвате в създаването на карта на винения район Дунавска равнина. Разкажете ни повече за нея и за процеса по създаването й?
Това досега е най-приятният ми проект за годината! Първо, ако пия някакъв алкохол, то това е вино, и ако е вино, то е червено. Преди шест години направих такъв проект за Мелник и региона - него бяха видели винарите от Северозапада, и заради него се свързаха с мен. Задачата ми бе нарисувам картата с изби и забележителности на региона.
Източник: Росен Йорданов
Аз трябваше да избера подходящите изходни материали, от които да излезе добра илюстрация за всеки един обект, след което да представя скица на клиента. За моя радост, нямаше неодобрена рисунка. Трудното дойде на следващия етап, когато трябваше тези рисунки да се разположат по картата. Техният брой растеше - избите от 10 се увеличиха на 17, а забележителностите трябваше да се явяват на "кастинг" - тази остава, тази отпада.
Остава ли ви време за рисуване извън работата и имате ли планирани изложби до края на 2023 г.?
Научих се да ми остава. А изложбите са коварно занимание, в което дебел пръст има суетата. Вече не съм сигурен, че искам да излагам това, което вълнува само мен, пък аз съм решил и да го разучавам, разграждам, манипулирам и пресъздавам.
Много повече ме радват спорадичните ми беседите като лектор в езиковата гимназия във Враца, където имат профилирани паралелки "Графичен дизайн". Децата в 10 и 11 клас там са невероятно живи и любопитни същества, на които с радост предавам житейските си уроци, свързани с рисуването и дизайна. Досега сме говорили за карикатурата като жанр, както и как се създава и прави списание.
Препоръчайте ни художници/карикатуристи/илюстратори, чиято работа следите и харесвате.
Ще се огранича до двама мои любими автори, които отдавна са показали своето майсторство, вкус и размах на въображението: Ралф Стедман и Джералд Скарф.
