Всички сме изпитвали веселото, но и доста странно и някак гъделичкащо усещане от пукащата захар или шоколадите, в които се поставя понякога тя. Това са онези захарни изделия, които при досег със слюнката в устата, сякаш започват да врят, издавайки звук, който наподобява този от пороен дъжд или от пукащите в камината дърва.
Технологията е създадена през далечната 1956 г. от химиците Уилям Мичъл и Леон Кремзнер.
Пукащата захар представлява смес от царевичен сироп, лактоза и захароза, която бива нагрята до стапяне и след това в нея се внася въглероден диоксид под високо налягане - точно както се произвеждат газираните напитки, с тази разлика, че сместа за пукащата захар се втвърдява и това трябва да стане много бързо, за да не "избягат" балончетата. Така сферичките, изпълнени с въглероден диоксид, остават вградени в захарта.
Източник: iStock
Налягането в мехурчетата е седем пъти по-високо от това в бутилка шампанско, 20 пъти по-високо от налягането в автомобилна гума и 40 пъти по-високо от атмосферното налягане на морското равнище.
Сместа е слабо хигроскопична, т.е. не поема влага от околната среда, което осигурява по-голяма трайност на продукта. Но при досега си със слюнката в устата, захарта се разтваря и балончетата започват да се пукат, което предизвиква и желания специален ефект на пукащата захар.
Източник: iStock
Разбира се, ние не окуражаваме големия прием на захарни изделия, но следващия път, когато пукащата захар се окаже в менюто ви, не забравяйте да си спомните за забавната наука, която стои и зад тази магия.
