В свят, в който новите породи кучета постоянно печелят внимание - като унгарския муди, наскоро признат от Kennel Club - понякога си струва да се обърнем назад и да отдадем почит на онези кучета, които са устояли на времето и са запазили присъствието си през вековете.
Оказва се, че самата концепция за "порода", каквато я познаваме днес, е сравнително нова - създадена в средата на XVIII век покрай развитието на нови земеделски методи. Преди това съществували по-широки типове кучета, различаващи се по външен вид и функция - като хрътки, гончета и овчарски кучета - които днес се считат за предци на много от съвременните породи.
Не е изненада, че някои от най-древните породи имат вълкоподобна външност. Все пак повечето учени приемат, че домашните кучета произлизат от вълка. Породи като аляския маламут, японската акита и чау-чау напомнят за тази връзка, а макар и с по-различна фигура, афганската хрътка и грейхаундът също се считат за едни от най-древните представители на кучешкия свят.
Източник: iStock
Унгарско муди
Важно е да помним обаче, че съвременните кучета са генетично напълно различни от вълците, независимо от визуалната прилика, пише Country Living.
Спиноне италиано (италиански пойнтер)
Източник: iStock
Спиноне италиано
Със своя груб и устойчив на атмосферни влияния косъм, италианският пойнер е идеален за лов в мочурища и гъсти гори. Смята се, че този тип гундог кучета се използват в Италия още от XIII век, а в кръвта им вероятно има примеси от френски и италиански гончета, както и от мастифоподобни кучета.
Малка италианска хрътка
Източник: iStock
Малка италианска хрътка
Малката, елегантна италианска хрътка е създадена като домашен любимец, но въпреки скромния си размер, нейният силует се среща в изкуствата още в Древен Египет и Гърция. Името ѝ идва от по-късния ѝ асоцииран произход с Римската империя.
Норвежки елкхунд
Източник: iStock
Норвежки елкхунд
Типичен представител на северния "шпиц" тип кучета - с изправени уши, гъста двойна козина и завита опашка - Елхундът е смел и енергичен ловец. Останки от негови предци са открити още от Каменната ера в Норвегия, включително в гробове на викинги.
Маремска овчарка
Източник: iStock
Маремска овчарка
Овчарско куче от италианските планини, което охранява стада и ферми повече от 2000 години. Днес тези кучета дори се използват за защита на застрашени животински видове - пазители не само на овце, но и на дивата природа.
Шотландски дирхаунд
Източник: iStock
Шотландски дирхаунд
Старинна порода от британските острови, известна още като шотландско вълче куче или шотландска хрътка. Създадена за лов на елени, дирхаундът някога бил символ на благородството, а днес е призната като застрашена британска порода.
Канадско ескимоско куче
Източник: iStock
Канадско ескимоско куче
Известно още като инуитско шейно куче, това мощно животно е било ключово за оцеляването на арктическите народи, като е помагало в транспорта из замръзналите земи на Канада. Със съвременния напредък броят му е драстично намалял, но благодарение на специални програми се правят усилия за запазването му.
Хариер
Източник: iStock
Хариер
Истински майстор в проследяването по миризма, хариерът е част от древната група на гончетата. С невероятна издръжливост, тази порода следва следа часове наред. Произходът ѝ се свързва с келтските времена, а днес тя също е класифицирана като застрашена порода.
Глен оф имаал териер
Източник: iStock
Глен оф имаал териер
Сред суровите планини на графство Уиклоу в Ирландия се ражда тази малка, но изключително смела порода. Глен оф имаал териер е представител на старите териери, които били използвани за лов под земята и в тесни пространства. Те може да изглеждат дребни, но са изключително издръжливи и решителни. Днес породата е рядка и е включена в списъка на застрашените местни породи във Великобритания.
Брадато коли
Източник: iStock
Брадато коли
С дълга, рошава козина и буден ум, брадатото коли е пастир по душа. От векове тези кучета се използват за контролиране на стада в планинските райони на Шотландия. Произходът им е обвит в мистерия - предполага се, че може да произлизат от древни исландски овчарски кучета или от полски дългокосмести овчарки, кръстосвани със шотландски породи.
Мастиф
Източник: iStock
Мастиф
Със своето внушително телосложение и доблестна осанка, мастифът е сред най-древните пазачи. Смята се, че представители на тази порода са били пренесени в Британия още през първото хилядолетие пр.н.е., а по-късно римляните ги отвеждат обратно в Рим. Тези кучета са били използвани за защита на хора, животни и имоти от диви зверове и натрапници. След почти пълно изчезване след Втората световна война, мастифът е възроден, но и до днес остава рядкост.
Аляски маламут
Източник: iStock
Аляски маламут
Една от най-старите арктически породи, маламутът е създаден, за да бъде неотменим спътник в суровите условия на Аляска. От векове това мощно куче е било използвано от местните инуитски народи за транспорт и преместване на товари. Със своята двойна козина и несломим дух, маламутът се е доказал като верен помощник, способен да устои на най-студените условия.
Японска акита
Източник: iStock
Японска акита
С произход от северната японска префектура Акита, тази порода е известна със своята лоялност и сила. В миналото акитите били използвани за охрана и лов в планинските райони, благодарение на тяхната смелост и независимост. Подобно на другите арктически породи, и те притежават двойна козина, която ги пази от студа. Днес са обичани домашни любимци, символ на вярност.
Чау-чау
Източник: iStock
Чау-чау
Със своята гъста козина, наподобяваща лъвска грива, и уникален синьо-черен език, чау чау е една от най-разпознаваемите породи в света. Произхождаща от Китай, породата е пренесена във Великобритания още през XVIII век, където бързо се превръща в екзотична атракция. Интересна е и походката на това куче - с напълно изправени задни крака, която придава особена "твърдост" на движенията му. Подобно на маламута и акитата, чау чау също притежава двойна козина, пригодена за студен климат.
