Едно малко, куршумовидно парче скала, открито през 1924 г. край Стоунхендж, може да се окаже ключът към най-голямата загадка около мегалитния паметник - как точно е бил построен. Наречен камъкът на Нюол, този непретенциозен фрагмент днес е в центъра на ожесточен научен спор: пренесени ли са огромните каменни блокове от хората, или природата (и по-точно ледниците) е свършила тежката работа?
Стоунхендж, разположен на Солсбъриската равнина в южна Англия, е изграден от неолитни общности, които са използвали сурови материали от различни части на Великобритания. Например така наречените сини камъни произхождат от хълмовете Пресели в Уелс - на около 240 километра от обекта - а т.нар. олтарен камък идва от североизточна Шотландия, на невероятните 700 километра разстояние.
Как тези колосални късове скала са били преместени на такива огромни разстояния и до днес остава загадка. През 90-те години анализ на камъка на Нюол подсказва, че той може да е глетчерен ерратик - тоест камък, пренесен от ледник хиляди години по-рано. Ако това е вярно, значи повечето от строителните камъни са били открити директно на мястото от древните строители, които не са имали нужда да ги местят отдалече.
Източник: iStock
Оттогава обаче учени ожесточено спорят. Едни защитават идеята за ледниковия произход, други я оспорват категорично. В ново изследване, публикувано неотдавна, авторите отхвърлят напълно хипотезата за ледников транспорт и настояват, че всички камъни на Стоунхендж са били донесени от хората.
Проучването е отговор на по-ранен труд, според който повърхността на камъка на Нюол показва следи, характерни за придвижване под ледник. Но според новите изследователи, тези следи не са убедително доказателство за ледников произход - същите белези можели да се получат и от дългосрочно излагане на атмосферни влияния.
Източник: iStock
Учените посочват и нещо друго: на Солсбъриската равнина няма никакви доказателства за ледникова дейност - нито глетчерни камъни, нито отложения. Това само по себе си поставя под съмнение цялата теория за ледниковия транспорт.
При по-внимателен анализ на камъка на Нюол, екипът заключава, че той най-вероятно е парче, отчупено от един от сини камъни на самия Стоунхендж. Неговите характеристики съвпадат напълно с вид скала (риолит), открит в местността Крейг Рос-и-Фелин в Уелс - точно където се намират и други сини камъни. А най-важното: няма доказателства, че ледници някога са се движили от това място към Стоунхендж, но има убедителни следи от древни каменни кариери в региона.
Източник: iStock
Изводът на авторите е категоричен: "Повтаряме нашето по-ранно заключение - камъкът на Нюол не е глетчерен ерратик. Няма следи от ледникова дейност на Солсбъриската равнина, а сините камъни са пренесени до Стоунхендж от хората, а не от лед."
