Здравето е щастие. Семейството също. За да бъдем щастливи заедно, трябва да бъдем и здрави. Малките ни ежедневни навици са онези, на които невинаги обръщаме достатъчно внимание, но са от съществено значение за нас и хората около нас.

Затова се спряхме на тези лесни за изпълнение съвети, които да внедрим в ежедневната си рутина. За доброто на нас и на любимите ни хора.

Вечерята

Да, да, знаем, че вечер не е добре да се опитваме да наваксваме с храната, която не сме консумирали през деня. Но това не значи, че трябва да пропускаме последното хранене.

Вечерята се е превърнала в символ на сплотеното семейство, защото ни събира около масата. И това е страхотно, не само заради самата комуникация. Просто покрай нея се храним по-бавно, което е супер за храносмилането. Tака избягваме онова чувство на тежест, което после не ни дава да заспим.

Снимка 380715

Източник: iStock

Хапването пред телевизора

Събираме се да гледаме филм или любимото риалити предаване i някак неусетно в ръцете ни се озовава пакет с чипс или пък с желирани бонбони. И тук идва мястото за промяна.

Трябва сами да се погрижим за здравето си и това на децата, като заменим вредните снаксове с ядки или плодове. Е, да може да не са толкова вкусни, но всичко е до навик, все пак. А и каквото е налично у дома, към него посягаме.

Устройствата

Мила семейна картинка е всички да бъдем в една стая, но само тялом. И през това време всеки да е вглъбен я в телефона, я в таблета, я в лаптопа. Но времето, прекарано по този начин, е всичко друго, но не и пълноценно.

Снимка 380718

Източник: iStock

Разбира се, не казваме да се налага строга забрана над всички джаджи, но трябва да отделяме поне половин-един час без тях, за да можем да осъществим ползотворна комуникация помежду си.

Колкото повече неглижираме тази необходимост, толкова по-трудно ще ни става да водим диалог.

Готвенето

То не бива да бъде досадно задължение след дългия работен ден. И може да не е, ако в процеса на приготвяне на храната се включат всички. Всеки със своите задължения. И със задължителната доза усмивки.

Това променя отношението на децата към храната, а и разпалва интереса им към кулинарията.

Снимка 380720

Източник: iStock

Празненствата

Не, не говорим за Коледа, Нова година и други подобни празници. Всеки ден (е, добре, почти всеки) трябва да свързваме с поне една малка победа. Дали ще е шестицата на детето в училище или нашия успешно завършен проект в работата, няма значение.

Важното е да сме заедно, да се хвалим, поздравяваме, окуражаваме и подкрепяме.

Градината

Всяко семейство трябва да има своята малка градина. Може и да не е много малка, разбира се. Ако имаме къща на село, задачата не е толкова сложна.

Ако пък сме градски чада, то можем да оползотворим балкона, засаждайки няколко растения. По възможност да са такива, чиито плодове след това да консумираме.

Снимка 380731

Източник: iStock

Последният резервен вариант е цветна градина пред блока. Отговорността за растенията отново е поделена, а насажденията се превръщат в страхотно бягство за децата от електронните устройства.

Игрите

Но не онези на компютъра или конзолата. Настолните игри се възродиха в последните години и имаме голям избор. Можем да заложим и на някоя добра класика, като Не се сърди човече или Монополи. Със сигурност ще е купон. И ще сме заедно.

Спортът

Физическата активност е също толкова важна за здравето ни, колкото и храненето. А когато спортуваме заедно, е и наистина забавно. Кратък крос в парка или покоряване на поредния връх, защо не и групова тренировка в хола, предлага Reader's Digest.

Снимка 380733

Източник: iStock

Спалнята

Отново засягаме темата за джаджите, неизбежно. Стаята за сън трябва да бъде само за сън. Телевизия се гледа в хола, смартфоните преди лягане са забранени. Добрият сън е в основата на успеха, а и със сигурност ще сме по-добра компания, когато сме се наспали.

На вечеря със семейство Хадид

На вечеря със семейство Хадид

Не е това, което очаквахме

Щастието преди имането

Да притежаваме много не е гаранция, че ще се чувстваме добре. И че ще бъдем обичани. Мъдрости по темата има много, но няма какво да разтягме локуми. Истината е проста - трябва да ценим повече нематериалното, защото то ни дава стимул да успяваме. А материалното е просто последствие от този успех.