Определението за "преработена храна" е много противоречиво, защото почти всичко за ядене в магазините за хранителни стоки е подложено на обработка: пастьоризиране, вакуумно запечатване, варене, замразяване, подсилване и смесване с консерванти и овкусители.
Някои от тези процеси обаче променят хранителните качества, затова и много проучвания откриват връзка между преработените храни и повишения риск от затлъстяване, рак и дори по-ранна смърт.
Някои здравни служители и национални правителства смятат преработените храни за основен виновник за глобалната епидемия от затлъстяване и свързаните с нея заболявания. Официалните диетични указания на Бразилия например препоръчват на хората да ограничат консумацията на такива храни.
Източник: iStock
Кевин Хол, физиолог от Националния институт по диабет и храносмилателни и бъбречни заболявания в Бетезда, Мериленд прави изследване, в което той и екипът му развиват и използват система за класификация на храните, наречена NOVA. Тя е разработена от екип от изследователи в Бразилия и обръща специално внимание на ултра-преработените храни.
Системата описва ултра-преработените храни като готови за консумация храни с пет или повече съставки, често включващи добавки за подобряване на вкуса, багрила или стабилизатори.
И макар че според повечето изследвания, проведени до момента, ултра-преработените храни са свързани с лошо здраве, просто защото те съдържат много мазнини, захар и сол, оказва се, че проблемът е друг.
Източник: iStock
Той се крие във факта, че тези храни влияят на апетита, карат да ядем повече и съответно да преяждаме с тях. По този начин поемаме много повече калории, отколкото ако се храним с непреработени храни, което неизбежно води до напълняване.
Според данните от проучването нещо в индустриалната преработка на храните очевидно ни прави по-склонни да ядем по-големи количества. Доброволците в изследването, които са били на диета от ултра-преработени храни качват много повече килограми, отколкото тези, които са яли непреработени продукти, независимо, че двете диети имат същите налични калории и хранителни вещества.
Според изследователите една от причините за преяждането се дължи и на факта, че при промишлената преработка се произвеждат по-меки храни, които са по-лесни за дъвчене и поглъщане, което пък ни кара да ядем по-бързо. Проучванията разкриват за взаимовръзка, според която хората са склонни да ядат повече, когато се хранят по-бързо.
Източник: iStock
Кръвните изследвания пък сочат, че докато са на диета на необработени храни, доброволците имат по-високи нива на потискащ апетита хормон, наречен PYY, и по-ниски нива на стимулиращия апетита хормон грелин.
Ултра-преработените храни също така съдържат по-малко протеини, а изследванията сочат, че хората са склонни да ядат, докато достигнат определена протеинова цел. Това означава, че при липса на протеини и желанието да ги набавим, ще консумираме ултра-преработени храни в по-големи количества, а с това и повече калории, за да достигнем нужните протеинови нива, заключват от Science.
