Тест драйв: Dacia Duster, за който изобилието е порок

Само това, от което се нуждаете. Звучи добре, но в консуматорския свят, в който живеем, обикновено забравяме за това правило или се правим на приятно разсеяни. Отвсякъде ни заливат реклами, които ни убеждават, че имаме нужда от различни продукти, функции, екстри и откровени глезотии.

Dacia Sandero Stepway - поредната стъпка в правилната посока

Sandero Stepway е доказателството, че постоянството води до добри резултати

Но наистина ли е така? В голяма част от случаите човек осъзнава, че си е купил нещо, което реално не ползва. А е платил за него. И ако това е допустима грешка, когато става въпрос за блендер с 13 функции, от които се използва една, при колите е различно, най-малкото защото струват колкото поне 100 блендера.

Нужно ли ни е наистина да имаме система за следене на пътната лента? Или хедъп дисплей, който прожектира информация за скоростта и посоката на движение върху челното стъкло. Безспорно е удобно, но след първоначалния ентусиазъм от покупката много от нас забравят за тези функции или ги ползват няколко пъти годишно. Да не говорим, че някои от тях са откровено досадни.

Източник: Dacia

Dacia Duster не иска да ни досажда и точно затова ни предлага само това, от което реално имаме нужда. Достатъчно ли е това, обаче?

ПОВЕЧЕ ОТ ВСЯКОГА

Зависи. Фейслифтът на второто поколение на румънския кросоувър предлага повече от всякога. Встрани от леко освежения му външен вид, Duster има повече електроника, автоматична скоростна кутия с два съединителя, по-качествена тапицерия на седалките, нова мултимедийна система с тъчскрийн и възможност за свързване на външни устройства, както и управление на круз контрол системата от волана.

Източник: Dacia

Знаем, че нито едно от тези неща не е революционно, но в този ценови сегмент наистина си струва да се отбележи. Въпреки това, не би било особено разумно да очакваме лукс в интериора. Със сигурност той е комфортен и функционален, но таблото продължава да е изработено от твърда пластмаса например. Но пък и няма да спим върху него.

Карахме версия на Duster с фабрична газова уредба. Тя няма резервна гума, но има ефективен 1.0-литров трицилиндров турбо двигател, чийто разход позволява изминаването на повече от 1200 км с двата вида гориво. Доста е практично, особено в случай на зомби апокалипсис, когато спирането за зареждане не е добра идея.

Но като оставим шегата настрана, на практика, с едно зареждане спокойно може да стигнем до централна Европа, без изобщо да спираме.

Хубавото в случая е, че почти не се усеща загуба на мощност, когато караме на пропан-бутан, както и фактът, че при фейслифт версията индикацията за нивото на газ в бутилката е вече част от дисплея зад волана.

По всяко едно време може да превключим между нея и показателя за нивото на бензин в резервоара и да се ориентираме кое е от двете е на привършване.

Източник: Dacia

Бутонът за включване и изключване на газа пък е разположен отляво и е част от таблото, така че ако някой случайно не разпознае буквите LPG, никога няма да стане ясно, че колата има газова уредба.

За сравнение, при предишната версия на газовия Duster, на таблото беше монтирана външна индикация с бутон, която не е чужда на хората, свикнали да карат на газ, но трябва да признаем, че сме почитатели на фабричното усещане в обновения Duster.

Източник: Dacia

ОФРОУД

За съжаление, версията с газова уредба се предлага само с предно предаване, така че ако някой държи на 4х4, ще трябва да жертва гъвкавостта, която дава вторият вид гориво.

Така или иначе, дори само с предно предаване, Duster си остава доста приличен кросоувър, с който можем да покоряваме офроуд територии. Стига, разбира се, да не са особено тежки и времето да е сухо. Ако пък сме максималисти и не разбираме защо човек би си купил джип с предно предаване, имаме на разположение изпитана 4х4 система с няколко режима на работа, която може да ни извади от доста заплетени ситуации.

Източник: Dacia

Това, което винаги сме харесвали в Duster, е, че е джип, който няма против да се изкаля. Бидейки неангажиращ и непретенциозен, този автомобил дори би ни подканил да изследваме някой затънтен черен път и да се позабавляваме на цената на някоя дребна драскотина от шипков храст например.

На асфалта Duster се усеща, точно както всеки очаква. Както при всеки по-висок автомобил в този ценови клас и тук има леко неприятно накланяне в завой, но това е повече от нормално.

Ще ни се обезшумяването в купето, особено при скорости над 130-140 км/ч да е по-добро, но може би и това ще се промени при появата на третото поколение. Интересното е, че успяхме да постигнем по-висока максимална скорост от декларираната. Без затруднения Duster успя да закове стрелката на 180 км/ч, което е с около 10 км/ч повече от каталожните 168 км/ч.

Източник: Dacia

За нас най-добрият вариант е да конфигурираме Duster с по-мощния 1.2-литров TCe двигател със 130 к.с., който може да бъде комбиниран с 6-степенна скоростна механична скоростна кутия и 4х4 задвижване. Ако пък искаме автоматик, Dacia предлага и такава трансмисия с два съединителя, но за съжаление тя не може да бъде комбинирана с четири задвижващи колела. Ниската цена все пак си има своята цена.

Това, което особено ни хареса е мултимедийната система, която вече е по-модерна, интуитивна и бърза, а възможността да виждаме екрана на телефона си на дисплея на таблото, е повече от добра новина.

Защо ни е навигация, след като вече имаме най-добрата в лицето на Google, Waze и каквото още се сетите, инсталирани на смартфона. Просто го свързваме и вече имаме навигация на дисплея в колата. Без допълнителни стойки за мобилни устройства и т.н.

Източник: Dacia

Позицията на сензорния дисплей обаче продължава да е малко ниска, което го прави неудобен, защото ни кара да отместваме сериозно погледа си от пътя, за да следим указанията на навигацията. Но пък винаги може да се доверим на гласовите инструкции, които включват дори предупреждение за превишаване на скоростта. Въпреки това се надяваме, че в следващото поколение на модела дисплеят ще бъде качен по-нагоре.

На наше разположение са и цели четири USB порта - два отпред и два отзад, така че и децата ще могат да зареждат таблетите си. Ако им позволяваме да играят и гледат клипчета, докато се возят, разбира се.

Друга приятна изненада е системата от четири камери - отпред, отзад и две странични, монтирани в огледалата. Тя позволява да паркираме безупречно, както и да сме наясно какво има около колелата, ако сме решили да изследваме стар горски път. Технологията не предлага 360-градусов изглед, както системите на по-скъпи автомобили, но дава това, от което имаме нужда. При това на достъпна цена.

Източник: Dacia

За офроуд уикендите ни Duster има и друго предложение - дигитален компас, инклинометър и висотомер. Dacia Duster е от разумните автомобили, които човек купува с главата, не със сърцето си. Но когато го покараме, установяваме, че човек няма нужда от чак толкова много, за да бъде в мир със себе си.

Трябва ни надежден автомобил, който да дава достатъчно, за да сме в крак с времето и да се чувстваме комфортно, без нищо излишно. И Duster успява. А ако много държим автомобилът да има система за жестово разпознаване, просто трябва се замислем кога за последно ползвахме функцията за натрошаване на лед на блендера си...