Навсякъде по света това лято е толкова горещо, че рекордите за топлина биват съвсем лесно счупвани. Днес, 25 юли, се очаква да бъде най-горещият ден от цялата седмица. Говорим за температури около и над 40 градуса по Целзий.
В такива дни първосигнално всеки човек посяга към дистанционното на климатика, за да направи дома или офиса си едно по-приятно за пребиваване в следващите часове място. Но точно това може да се окаже грешка.
Според професор Кристи Еби от Центъра за здраве и глобална околна среда към Университета във Вашингтон, не трябва да живеем в изцяло климатизирани среди, в които температурата се поддържа ниска температура постоянно, защото по този начин телата ни така и не успяват да се аклиматизират към по-високите градуси.
Източник: iStock
"А това ще бъде все по-важно, докато се опитваме да се подготвим по-добре за по-топлото бъдеще", казва още професор Еби. Постоянната топлина пък крие някои рискове за здравето, които може и да не сме подозирали до момента.
При един здрав човек повишената телесна температура над 37.5 градуса крие рискове от увреждане на клетки, тъкани и органи. Способността на всеки човек да се термолегулира в условия на горещини зависи предимно от сърдечно-съдовата ни система и бъбреците.
Което означава, че постоянните жеги натоварват предимно тези две системи в тялото ни и в дадени случаи могат да ги доведат до колапс. Когато централната ни нервна система усети, че температурата на околната среда е висока, активира системи за регулиране на телесната температура.
Източник: iStock
В резултат на това кръвоносните съдове се разширяват, за да може топлата кръв да се насочи от вътрешността на тялото към повърхността, за да се охлади. Затова и често се наблюдава спадане на кръвното налягане, което може да е много опасно за хората с ниско кръвно, пише The Washington Post.
За да компенсира този спад на кръвното налягане, сърцето увеличава скоростта на циркулиране на кръвта, като увеличава сърдечната честота, натоварвайки сърдечно-съдовата система. Ето защо според професор Кристи Еби при топлинни вълни около половината от смъртните случаи са свързани с несправяне на сърдечно-съдовата система. Инфарктите са такъв пример.
При много горещо време потърпевши могат да бъдат и бъбреците. Изпотяването е основният начин, по който тялото ни може да се охлади. Но този процес дехидратира тялото и ако изгубените течности не биват възстановени, това натоварва все повече бъбреците, които филтрират ненужната течност преди да я отстранят от тялото.
Източник: iStock
С течение на времето хроничната дехидратация и топлинният стрес могат да доведат до увреждане на бъбреците и до заболявания. Оказва се, че горещото време може да повлияе негативно и върху психическото ни състояние. В Америка при дни с екстремни топлини се наблюдава повишение на хоспитализацията на хора със специфични психични състояния, като разстройства на настроението и склонност към самонараняване.
Горещото време влияе негативно и върху съня, което също натоварва тялото. Проучване от миналата година показва, че заради глобалното затопляне човек губи по около 44 часа сън на година. Намаляването и влошаване на съня пък водят до отслабване на имунната система и повишаване на податливостта към възпаления и хронични заболявания.
Положителното в цялостната картинка е, че телата ни могат да се приспособяват към повишените температури, но до един момент. Този процес се нарича топлинна аклиматизация и отнема около седем дни. Една от бързите реакции на телата ни е увеличаването на кръвната плазма и повишаване на изпотяването. В колкото по-добра физическа форма сме, толкова по-вероятно да се справим по-добре с жегите.
