Децата обичат сладко и всичко добре го знаем. Знаем добре, че и то не е полезно както за цялостното им здравословно състояние, така и за зъбите, а и за настроението им. Да, често си казваме, че големите количества сладки храни правят хлапетата хиперактивни. А след изблика на енергия следват още по-неприятни изблици на емоции.
Оказва се обаче, че май захарта е набедена неправилно - поне в известна степен. Факт е, че прекомерната консумация на сладки храни няма ползи за детския мозък. Дори редовният им прием може до доведе до по-слабото му развитие, сочат неврологични изследвания. Но това не значи, че захарта предизвиква хиперактивност.
Този мит е свързан със знанието, че захарта е бърза енергия на организма и се корени в няколко изследвания от 70-те и 80-те години на миналия век. Те са свързани с прилагането на т.нар. диета на Фейнголд като метод за лечение на деца с дефицит на внимание и хиперактивност. Тя е строго рестриктивна и изключва всички изкуствени оцветители, подсладители и ароматизатори, както и салицилатите, които се съдържат в редица полезни храни като някои плодове.
Източник: iStock
Показаното подобрение в състоянието на децата, участващи в експеримента, се приема като ясен знак, че тези вещества влияят на състоянията им, но всъщност няма доказана причинно-следствена връзка между приема на много захар и хиперактивността. А и впоследствие се оказва, че едва 2% от децата всъщност са спазвали строгите ограничения.
В днешни дни също се провеждат редица изследвания по темата, които обаче не успяват да докажат категорично, че сладките храни правят децата хиперактивни и влияят на тяхното внимание. Провеждат се и няколко експеримента, които сравняват ефекта на плацебо и захар и те са красноречиви - няма зависимост с поведението.
Дори се потвърждава, че сладкото не предизвиква изблици на хиперактивност и при децата, които вече са диагностицирани с нея. Все пак обаче има някаква връзка и тя е свързана с действието на невротрансмитера допамин.
Източник: iStock
Известно е, че той се отделя, когато получим някаква награда - например нещо сладко от родителите си. Рязкото повишаване на нивата му в подобни моменти води до повишена физическа активност (ефект, подобен на този при приема на някои наркотици). И тази възбудимост и еуфория, която виждаме при хлапетата, по-скоро се дължи на моментите, в които те приемат сладките храни като някаква награда, обяснява The Conversation.
Също така се оказва, че внушенията на родителите могат да голяма степен да повлияят на начина, по който възприемат поведението на децата си. Например при експерименти, в които хлапетата са получили неподсладена напитка, без майка им да знае това, родителят, който е очаквал промяна в активността е заявил, че вижда такава, без тя наистина да е на лице.
Разбира се, опровергаването на връзката между приема на сладки храни и хиперактивността при децата не значи, че трябва да се прекалява с техния прием. Защото те може да не носят толкова вреди, но нямат и ползи за развиващия се организъм и мозък. Той се нуждае преди всичко от балансирано хранене и прием на разнообразни вещества, а от време на време - и от нещо сладко. Но, както вече разбрахме не бива да го представяме като награда.
