Наднорменото тегло е епидемия, която се разпространява все по-бързо по целия свят. Непрекъснато се увеличат и случаите на заболявания, причинени от него, които често могат да бъдат и смъртоносни - диабет, рак, сърдечно-съдови заболявания, инсулти и други.
Именно затова учените работят усилено по посока анализ на причините за затлъстяването. И ако някои и досега вярват, че консумацията на прекалено много храна е водеща, то в ново изследване, публикувано в The American Journal of Clinical Nutrition, се говори, че е по-важно какво ядем, а не по колко.
Обичайните насоки, които неведнъж сме чували, е да намалим количеството на приетите калории и да увеличим физическата активност, за да изгаряме повече от тях. Този подход се основава на вярването за енергийния баланс, според което трябва да изразходваме по-малко, отколкото приемаме.
Източник: iStock
Но в днешния свят това е много трудно за постигане, защото скрити калории ни дебнат отвсякъде. А и изглежда само със спазване на това правило също не се постигат заветните резултати.
Затова някои учени посочват алтернативния въглехидрати-инсулин модел като обясняващ по-добре затлъстяването. Той показва и по-дълготрайни стратегии за поддържане на тегло, защото няма как постоянно да сме в калориен дефицит.
За разлика от модела на енергийния баланс, в основата на модела въглехидрати-инсулин е вярването, че преяждането не е основната причина за затлъстяването. При него вината пада основно върху съвременните хранителни модели, свързани с прекомерна консумация на храни с висок гликемичен товар - по-специално преработени и бързо усвоими въглехидрати.
Източник: iStock
Тези храни предизвикват специфични реакции на хормонално ниво в организма, коренно променят метаболизма и стимулират складирането на мазнини, а оттам и затлъстяването. Силно преработените въглехидрати увеличават секрецията на инсулин и потискат секрецията на глюкагон. Това е сигнал за мастните клетки да съхраняват повече калории и по-малко от тях остават на разположение за мускулите и други метаболитно активни тъкани.
Това мозъкът възприема като недостиг на енергия и предизвиква чувство за глад, за да се заредим с още калории. Също така метаболизмът се забавя в опит да спести енергия. Така може да сме гладни, като междувременно имаме доста складирани калории. И това неминуемо води до затлъстяване.
Ако приемем модела въглехидрати-инсулин вместо този за енергийния баланс, то тогава препоръките ще са по-различни от това да ядем по-малко и да се движим повече. Вместо това, трябва в дългосрочен план да се фокусираме върху същността на храната, която ядем.
Основното, което трябва да направим, е намаляване на консумацията на бързо усвоими въглехидрати, за да намалим и трупането на телесни мазнини. Така ще можем да отслабнем с по-малко усилия и глад, предава SciTechDaily.
