Особено в студените месеци все по-често говорим за вредата от мръсния въздух, който дишаме ежедневно. Но не само през това време на годината, а и по всяко друго сме подложени и на още едно негативно влияние - това на микропластмасата, която е навсякъде около нас и във все по-големи количества и вътре в нас.
Различни научни изследвания доказват вредата от миниатюрните частици, които вдишваме и поглъщаме ежедневно, върху различни органи и системи и как стават виновник за редица здравословни проблеми - от инфертилност, увреждане на бъбреците, черния дроб и сърдечно-съдовата система и дори евентуални смущения в мозъчната дейност. И неведнъж се доказва, че те се натрупват в различни части от тялото ни и лесно си проправят път през него, което ни звучи повече от притеснително.
Същите са и изводите, до които достигат учени от University of New Mexico. Те акцентират върху това какво количество микропластмаса достига до мозъка ни. Прави се сравнение между мозъка на починали хора между 45 и 50-годишна възраст, на които е извършена аутопсия миналата година, и се сравнява с резултатите от преди осем години.
Източник: iStock
Така се установява, че количеството частици микропластмаса, което достига до човешкия мозък, се е увеличило с цели 50%. Сега то е средно 4800 микрограма на грам или 0.48% от общото тегло. Това значи, че мозъкът ни е 99.5% сиво вещество и останалото е пластмаса - горе-долу колкото теглото на една пластмасова лъжичка. И това определено ни звучи притеснително.
Изследователите уточняват и че в човешкия мозък се открива 30% по-голямо количество микропласмаса, отколкото в бъбреците и черния дроб. И най-вероятната причина за това е, че тя достига по-бързо и лесно до него чрез вдишването на миниатюрните частици, които успяват да преминат безпроблемно кръвно-мозъчната бариера, пише CNN.
Друго заключение на учените е, че при хората, диагностицирани с деменция преди смъртта си, се забелязва от три до пет пъти по-голямо количество микропластмаса в мозъка, концентрирано преди всичко върху стените на кръвоносните съдове. Но те все още не могат да кажат категорично дали това по-голямо количество се дължи на развитието на невродегенеративното заболяване или е точно обратното.
На този етап е спорен и въпросът дали винаги наличието на микропластмаса в един или друг орган задължително води до неговото увреждане. Не е напълно ясно как микрочастиците си взаимодействат с клетките и дали не са подвижни - да влизат и да излизат в мозъка. Например има доказателства, че бъбреците и черният дроб успяват да изхвърлят една част от тях от организма, но не е съвсем ясно дали и мозъкът има подобни ефективни механизми. Но едно е сигурно - мозъкът ни е подложен на сериозна атака и това няма как да остане без последствия.
