Докато учените спорят за какво точно и колко точно е полезно кафето, ние бихме заключили, че и тук от голямо значение е количеството, което консумираме. А, оказва, се, има значение и кога го правим.
Учени от Tulane University в Ню Орлеънс анализират данните от наблюдение, продължило от 1999 до 2018 г., в което участват над 40 хиляди души над 18-годишна възраст. Някои от тях пият кафе, други - не, или пък предпочитат безкофеиновите му варианти. И тук за пръв път акцентът е не върху самата консумация или количеството, а върху времето, в което се приема кофеиновата напитка.
Открояват се две основни групи - на тези, които пият кафе сутринта, и тези, които пият през целия ден. След 10-годишен период на наблюдение се установява, че смъртните случаи сред всички са общо 4295 - повечето от сърдечно-съдови заболявания и малко по-малко от рак.
Източник: iStock
А интересният извод в случая e, че смъртността пo тези две причини е по-висока сред тези, които имат навика дa пият кафе по всяко време на деня, не само сутрин. Затова и учените предполагат, че ползите от напитката за сърдечно-съдовата система са на лице, само ако я консумираме в първите часове след събуждане.
В сравнение с тези, които въобще не пият кафе, групата на сутрешните му фенове има 16% по-нисък риск от преждевременна смърт по каквато и да е здравословна причина и 30% конкретно от сърдечно-съдови заболявания. А при тези, които пият кафе и на обяд, и следобед, и привечер, това намаление в риска не се наблюдава, обяснява CNN.
Източник: iStock
Прави се и пояснението, че ако пием кафе сутрин, няма значение дали е кофеиново или безкофеиново, както и дали e само една, три или дори повече чаши. Така и да приемем цялото ни необходимо количество за деня в рамките на часовете до обяд излиза по-полезно, отколкото да го разделим на няколко части през деня.
И тъй като изводите са на базата на продължително проучване, учените смеят да твърдят, че са напълно достоверни. А обяснението е, че консумацията на кафе в следобедните и вечерни часове може да доведе до нарушение в циркадните ритми и нивата на някои хормони като мелатонина. Когато неговите стойности са ниски, това може да доведе до по-високи нива на кръвното налягане и повече оксидативен стрес, което пък увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания.
