Колкото повече наближава лятото, толкова повече отвсякъде чуваме за диети. И не спираме да се изненадваме колко много различни видове вече има. Някои от тях са с цел да свалим излишните килограми за известен период от време, а други се превръщат по-скоро в начин на живот и хранене, за да извлечем дългосрочни ползи от тях.
Е, алкалната диета е от втория тип. Тя е модел на хранене, при който киселинно образуващите храни се свеждат до минимум. Това са най-вече животински протеини и млечни продукти. Акцентът е върху алкално произвеждащите храни, на първо място сред които са плодовете и зеленчуците.
Основната цел е оптимизиране на pH-то на организма. Смята се, че яденето на храни с алкални свойства може да намали риска от хронични заболявания като рак, остеопороза, бъбречни заболявания и хипертония. Въпреки че няма красноречиви научни доказателства в подкрепа на тази теория, има няколко причини, които да ни карат да вярваме, че е възможно.
Източник: iStock
Когато консумираме киселинно образуващи храни в големи количества, това с времето намалява степента на метаболитна ацидоза. Когато тя стане хронична, това увеличава риска от изброените заболявания. Досега са извършвани само експерименти с животни, които доказват, че раковите клетки виреят добре в кисела среда, а в алкална - не.
Все пак има изследване, които доказва връзка между консумацията на повече плодове и зеленчуци, които са алкални храни, с по-нисък риск от рак на гърдата. Но не е напълно ясно дали това се дължи на тяхното pH или на полезните вещества в състава им.
Тези, които са скептично настроени към алкалната диета, подкрепят позицията, че няма как само с хранене да променим значително pH-то във всички части на тялото си. Например стомашните сокове са си естествено киселинни и това трудно може да се промени.
Източник: iStock
Кръвта пък има pH над 7, което се контролира от белите дробове и бъбреците и няма как да се промени от храната, която консумираме. Урината е единствената телесна течност, чието pH може да се повлияе от храната, но това става в малки граници, ако имаме здрави бъбреци. И въпреки че трудно можем да промени цялостното pH на организма, поддръжниците на алкалната диета все пак твърдят, че тя спестява на организма усилия, за да го поддържа в оптимални стойности.
Ползите от алкалната диета за здравето ни идват най-вече от голямото количество плодове и зеленчуци, които трябва да консумираме, ако я спазваме. С намаляването на животинските мазнини и увеличаването на приема на фибри се грижим за здравето на сърдечно-съдовата система. Освен това се намалява рискът от образуване на камъни в бъбреците, което е пряко свързано с киселинността на урината.
Но както има ползи, този тип хранене крие и определени рискове. Основният е недостигът на протеин, от който ще страдаме, ако спрем да консумираме всички храни, определени като киселинно образуващи. А протеинът е важен както за мускулите и костите, така и за имунната система. В елиминирането на цели хранителни групи можем да стигнем и до дефицити на витамин В12, желязо, цинк, калций и други важни за организма вещества.
Източник: iStock
Как да ядем и какво - не
Алкалната диета не групира храните спрямо това дали са кисели или алкални, а на базата на техния ефект върху организма. Така цитрусите са към алкалните, а сьомгата - към киселинно образуващите. Както вече споменахме, плодовете и зеленчуците са в основата на този тип хранене, пише Health.
Трябва да наблягаме най-вече на ябълки, сушени кайсии, банани, смокини, стафиди, сини сливи, фурми, неподсладен гроздов, ябълков и портокалов сок. Сред зеленчуците изборът ни е между цвекло, зеле, праз лук, спанак, ряпа, манголд. Трябва да ядем и много пресни билки, а сладкото се ограничава до мед и мармалад. Мазнините са зехтин и маргарин. За пиене е позволено чешмяна вода, минерална вода, чай и кафе.
Забранените продукти при алкалната диета също не са никак малко. На първо място са червеното и пилешкото месо, яйцата, млечните продукти, риба и морски дарове. От ядките - фъстъци, орехи, тиквени семки, сусам, слънчогледови семки. Избягваме овесени ядки, бял и кафяв ориз, паста, зърнени закуски, пълнозърнест хляб, ръж. Лещата и грахът също не са подходящ избор, както и всички газирани и подсладени напитки.
