Китайски експериментален влак на магнитна левитация постави нов рекорд, след като успя да ускори от нула до 800 км/ч само за 5.3 секунди. Това е скорост, която вече се доближава до крейсерската скорост на пътнически самолет, а теоретично би била достатъчна, за да прекосите САЩ от Ню Йорк до Лос Анджелис за около пет часа.

От Осака до Токио - какво е усещането да пътуваш във влака-стрела Shinkansen в Япония

От Осака до Токио - какво е усещането да пътуваш във влака-стрела Shinkansen в Япония

Едно незабравимо преживяване

Рекордното изпитание се е провело на тестово трасе с дължина само 1 километър в лабораторията за високоскоростни железопътни технологии East Lake в китайската провинция Хубей, съобщават китайски държавни медии.

Рекордът е поставен в края на 2025 г., но новината едва сега започва да привлича внимание извън Китай. Според информацията това е третият световен рекорд, поставен от лабораторията на същото тестово трасе от началото на 2025 г. Китайските учени вече са заявявали амбицията си да създадат влакове на магнитна левитация, способни да достигат 1000 км/ч. С оглед на досегашния напредък изглежда, че тази цел постепенно се приближава.

Както и при други системи, използващи технологията maglev, влакът се движи благодарение на магнитна левитация. Силни магнитни полета повдигат композицията над релсите и така практически елиминират триенето между влака и тях. Резултатът е по-плавно движение и възможност за достигане на много по-високи скорости.

Самото трасе също е оборудвано с електромагнити, чиито полюси могат да се променят в зависимост от посоката на електрическия ток.

Магнитите непосредствено пред влака го привличат напред. В момента, в който той премине, посоката на тока се променя и магнитите зад него започват да го отблъскват.

Така се получава своеобразна магнитна "вълна" - влакът е едновременно привличан отпред и избутван отзад, което го придвижва напред непрекъснато.

Скоростта на влака може да бъде контролирана чрез промяна на честотата, с която се превключват електромагнитите. Колкото по-бързо се променят полюсите, толкова по-бързо се движи влакът.

Китайски материал за последния пробив описва механизма като невидима "гигантска ръка", която движи влака напред - промяната на посоката на електрическия ток обръща магнитните полюси и съответно променя посоката на силата.

юРекордът звучи впечатляващо, но има важна подробност. Става дума за експериментален влак и тестово трасе, а не за готов пътнически влак, който може да превозва хора със скорост 800 км/ч.

Технологията все още е в процес на разработване и подобни експерименти имат за цел да покажат докъде могат да бъдат достигнати границите на магнитната левитация и електромагнитното задвижване.

Към 2026 г. в света функционират само шест системи за влакове на магнитна левитация - три в Китай, две в Южна Корея и една в Япония. Китай вече е известен с една от най-мащабните високоскоростни железопътни мрежи в света, но новата технология вероятно няма да бъде използвана единствено за превоз на пътници между китайските градове.

Една от най-интересните възможности е технологията да намери приложение в авиацията, космическите изследвания и дори военната сфера. Електромагнитното задвижване например би могло теоретично да се използва за изстрелване на космически апарати и сателити. Идеята е вместо традиционните ракети, които изгарят огромни количества гориво, част от необходимата скорост да бъде постигната чрез електромагнитна система.

Разбира се, това все още е далеч от реалното изстрелване на космически кораб с "магнитна катапултна система". Но подобни експерименти показват защо Китай инвестира толкова сериозно в развитието на технологията, пише Independent. 

От Япония до България: колко бърз е най-бързият влак в света и защо БДЖ още не е (и няма да бъде) в хиперскоростния клуб

От Япония до България: колко бърз е най-бързият влак в света и защо БДЖ още не е (и няма да бъде) в хиперскоростния клуб

И може би никога няма да бъде

Ако лабораторията в Хубей успее да достигне следващата си цел - 1000 км/ч, границата между железопътния и въздушния транспорт ще започне да изглежда доста по-размита. И тогава въпросът няма да бъде просто колко бързо можем да пътуваме с влак, а дали изобщо ще има смисъл да наричаме подобна машина "влак".