През 1977 г. Джо Ан Калис прави странна снимка на женска глава - силно отметната назад, на чийто изпънат врат е завързана панделка от сините презрамки на бялата ѝ дантелена рокля. Това е изображение, което привлича погледа за дълго, създавайки напрежение, което се засилва от неподвижността на обекта - защото на открития врат на жената при вглеждане се забелязва светлочервена ивица, надничаща близо до плътно завързаната панделка.
И въпреки че от направата на изображението са изминали повече от четири десетилетия, "Жената със синята панделка" изглежда поразително съвременна - като вечен символ на ограниченията на женствеността.
Фотографията винаги е била част от изложбите на Калис през годините, която е сред пионерите на художествената цветна фотография с ранните си творби, изобразяващи психологически портрети на жени.
Нейните обекти често остават анонимни чрез обърнати глави и изрязани кадри. Така например, в един от тях чифт мъжки ръце здраво държат глезените на жена, в друг женското тяло е странно разделено от черна линия. "Снимките би трябвало да носят усещане за удоволствие, но всъщност са на границата между дискомфорта и комфорта", обяснява Калис.
А кадъра със "синята панделка" Джо Ан обяснява като "жена, олицетворяваща всички жени". Когато прави снимката, Калис е наскоро разведена и осъзнава ограниченията на своя пол. Тогава започва да учи в училище за фотография, докато отглежда сама двете си малки деца. "Светът се отвори пред мен, почувствах се много освободена", споделя тя, обяснявайки, че дотогава е творила единствено у дома.
Калис прави ранните си цветни фотографии във върха на феминисткото арт движение, когато творци като Синди Шърман, Хана Уилке и Ана Мендиета изследват пола, властта и политиката чрез изображения на женското тяло.
Когато прави "Жената със синята панделка", Калис мисли за собствените си години като тийнейджър през 50-те години на миналия век, когато жените носят неудобни кринолини под роклите си и понякога панделки около врата за официални поводи. Спомня си и други ограничаващи модни тенденции - от вековната традиция на връзване на краката в Китай до по-фини ограничения на мобилността в облекла като поли тип молив. И всички подобни неща, поддържащи женската мода в съответствие с половите и социални очаквания.
Кинематографичните качества на работата на Калис са "намигване" към режисьори като Алфред Хичкок, който е повлиял на нейната естетика.
От друга страна самата тя се превръща в източник на вдъхновение - София Копола цитира "Жената със синята панделка" като снимката, към която непрекъснато се връща при създаването на своя филм от 2017 г. The Beguiled, който разказва за училище за момичета от времето на Гражданската война в САЩ. "Съвпада с усещането за за разочарование и капан на женствеността, което исках да пресъздам във филма", пише Копола в наскоро издадената си книга "Archive".
Фактът, че имиджът на Калис има такава устойчивост, е "обезсърчаващ, тъй като показва, че нещата не са се променили достатъчно и днес", казва самата фотографка. "В съвременните взаимоотношения има повече равенство, но не винаги. Жените са тези, които се грижат за дома, дори и да работят. Но все пак, когато сме във връзка, винаги има даване и вземане. Отказваш се от нещо, за да получиш друго", завършва Калис пред CNN.
