В миналото мястото на жената в обществото е било оспорвано и подигравано, но за щастие има достатъчно примери за дами, които още тогава са правили крачки към установяването на един по-справедлив свят.

Историята помни жените, които са мозъците зад напредъка в науката, медицината, математиката, литературата и други сфери. И тъй като тези представителки на нежния пол са помогнали за оформянето на обществото и света, каквито ги познаваме днес, си струва да знаем поне малко за тях.

Джейн Остин (1775 - 1817 г.) е една от най-известните писателки, чийто стил изобразява живота на обикновените хора. Тя написва шест романа, сред които са класиките "Гордост и предразсъдъци" и "Разум и чувства", по които са създавани филми и сериали.

Тя поставя летвата на rom-com романите (още познати като чиклит) доста високо.

Ада Лавлейс (1815 - 1852 г.) е английска математичка, смятана за първия компютърен програмист в света.

И до днес всеки втори вторник на октомври се отбелязва от жените в STEM (абревиатура от английски за наука, технологии, инженерство и математика) като ден на Ада Лавлейс.

Соуджънър Трут (1797 - 1883 г.) е считана за една от най-влиятелните чернокожи жени в американската история. Тя е аболиционист, писател и защитник на правата на жените. Животът ѝ обаче не започва лесно, тъй като ще като дете е отделена от семейството си и продадена в робство.

След като през 1929 г. успява да избяга с едно бебе, но е принудена да остави другите си две деца, започва да използва свободата си, за да даде глас на безправните. Речта "Не съм ли жена?", която през 1851 г. произнася на Конвенцията за правата на жените в Охайо, все още се слави като повратна точка във феминизма.

Флорънс Найтингейл (1820 - 1910 г.) е основоположник на съвременното сестринство. След като неуморно се грижи за ранените по време на Кримската война, става известна като "Дамата с лампата".

Освен това през 1860 г. Флорънс създава училището за медицински сестри Nightingale в Лондон.

Мария Кюри (1867 - 1934 г.) е полски учен, който открива полония и радия и въвежда термина радиоактивност. Тя е първата жена, получила Нобелова награда (спечелена през 1903 г. за изследванията си в "радиационните явления").

През 1911 г. пък печели друга награда - този път за изолирането на радий. Но това не е всичко. След откритията си Мария Кюри продължава с разработването на преносима рентгенова машина.

Амелия Еърхарт (1897 - 1939 г.) е американска авиаторка, известна с това, че е първата жена, прелетяла самостоятелно през Атлантика. По-късно тя става първият човек, летял сам от Хавай до Калифорния.

За съжаление, през 1937 г., в опит да бъде първата жена, обиколила света, Амелия изчезва и никога не е намерена. Две години по-късно е обявена за мъртва.

Ане Франк (1929 - 1945 г.) е символ на Холокоста, известна с дневника си, в който подробно описва живота си докато се крие в окупирания от нацистите Амстердам.

Въпреки ужасите, които разказва и преживява, Ан вярва в доброто на хората. Дневникът ѝ, превърнат в книга, до момента има продадени около 30 милиона копия.

Елинор Рузвелт (1884 - 1962 г.) е била съпруга на президента Франклин Д. Рузвелт и най-дълго служилата Първа дама, но далеч не е известна само с това.

През живота си тя се утвърждава като активист, дипломат и хуманитарист и се застъпва за граждански права и права на жените. Освен това е и говорител на Обединените нации.

Катрин Греъм (1917 - 2001 г.) е жената пионер в света на издателството и медиите. Тя е първата жена издател на голям американски вестник през XX век.

Роза Паркс (1913 - 2005 г.) е известна с това, че катализира движението за граждански права в САЩ. През 1955 г. в Монтгомъри, Алабама тя отказва да отстъпи предната си седалка в автобус, за което е хвърлена в затвора и глобена.

Ситуацията довежда до бойкот в автобуса, както и множество други протести за граждански права и така Роза се превръща в символ на достойнство и сила сред расовата сегрегация.

Мая Анджелу (1928 - 2014 г.) е световноизвестна поетеса, певица и активистка, чиито наградени мемоари "Знам защо пее птицата" стават първият нехудожествен бестселър на афроамериканка.

Рут Бадер Гинсбърг (1933 - 2020 г.) е активист за правата на жените, както и втората жена съдия във Върховния съд на САЩ.

Освен това тя е и съосновател на Проекта за правата на жените в ACLU, който се застъпва за бедните жени, цветнокожите жени и жените имигранти, които са дискриминирани заради пола си и които не са считани за равни.

Глория Щайнем (1934 - до днес) е почитана като един от най-страстните лидери на движението за освобождение на жените. В продължение на десетилетия тя обикаля САЩ, като ръководи шествия и говори за важността на равенството между половете.

През 2013 г. Обама дори я награждава с президентския медал на свободата, пише Women's Day.