Какво да очакваме от "Носферату" с Лили-Роуз Деп

Робърт Егърс многократно е признавал обсесията си към "Носферату: Симфония на ужаса" - немският ням филм на Фридрих Мурнау от 1922 г. Освен незаконна екранизация на "Дракула" на Брам Стокър (наследниците на писателя завеждат дело срещу филма и го печелят), това вероятно е един от първите филми на ужасите в историята на киното.

Затова и ни е ясно, че няма да гледаме "Носферату" - версията на Егърс от 2024 г. на филма от 1922 г., заради историята. Тя вече е добре известна на всички. Трябва ли да го гледаме обаче? Ето няколко възможни "за" и "против".

Още от "Вещицата" от 2015 г. знаем, че Егърс е режисьор на атмосферата. Той старателно проучва историческите данни за епохата, в която се развива действието на филмите му, не пропуска детайли като коректно за времето облекло или интериор, използва дори архаичен език в диалозите. А постепенното напластяване на психологическия ужас във всяка следваща сцена е негова запазена марка.

Източник: Форум Филм България

Способностите му в това отношение достигат кулминацията си именно в "Носферату". Знаем, че ни очаква нещо немислимо още от първите моменти, в които виждаме крехката Елън (Лили-Роуз Деп)  завладяна от тъмна сила, която не й дава миг покой. Тръпки ни побиват, когато тя - вече като съпруга на агента на недвижими имоти Томас (Никълъс Холт), така и не успява да се отърси от кошмарите си.

Източник: Форум Филм България

А когато на Томас му се налага да замине за Трансилвания, където да подпише сделка с тайнствения граф Орлок (Бил Скарсгаард), задушаващото усещане, че ще се случи нещо лошо, трайно се нагнетява в душата на зрителя. Томас пътува първо на кон, а след това пеша през свирепи планини и селца, населени с вярващи в суеверия и магии цигани. Той трябва да достигне до замъка на Орлок. Пътят към него - обгръщаща тъма на гората, надвисналия свърхестествен ужас и адската карета, която идва да го посрещне, са едни от най-въздействащите и красиви кадри в целия филм.

Източник: Форум Филм България

Не по-малко красиви са и костюмите на Линда Мюър, които допринасят за готическата атмосфера на "Носферато". Дизайнерката се вдъхновява от случайно открито модно списание от 1838 г. "Жените през XIX век са се обличали изненадващо секси", споделя тя пред CNN и допълва, че особено внимание е обърнала на нощниците, в които героинята на Лили-Роуз Деп прекарва голяма част от филма.

Източник: Форум Филм България

Като говорим за нея трябва да кажем, че дъщерята на Ванеса Паради и Джони Деп е доста впечатляваща като едновременно жертва на Орлок, но и жената, която определя цялото му съществуване. "Носим ли злото в себе си, или то идва отвън?", е въпросът, който героинята й задава на ловеца на вампири професор фон Франц (Уилем Дефо). Въпрос, който обаче увисва в пространството и остава без отговор.

Вместо това Робърт Егърс влага повече усилия в собствената си версия на граф Орлок - образът, обезсмъртен от Макс Шрек в оригиналния "Носферату". От тъмно и ужасяващо създание, напомнящо дявола, тук той се превръща в мускулест исполин с отчасти разложена плът и добре поддържани мустаци, който издава хриптящи звуци като стар пушач. Дълго време така и не зърваме цялото му лице - дали е защото режисьорът се надява да покачи напрежението или защото не е сигурен в убедителността на отрочето си няма да предполагаме.

Източник: Форум Филм България

Истината е, че граф Орлок/Дракула на Бил Скарсгаард (същият, който играе Пениуайз в двете части на "То" по Стивън Кинг) така и не успя истински да ни уплаши. Нито да ни накара да му съчувстваме за ужасяващата съдба и измъчената му от векове отхвърляне душа. Скарсгаад нарича ролята си в "Носферату" "последният пирон в ковчега на чудовищните ми роли". Да, и ние смятаме, че е време някой режисьор да му предложи участие в романтична комедия.

"Носферату" е по кината от 3 януари