"Бугония" с Ема Стоун е сюрреалистична сатира за параноята на нашето време

Филмите имат странната способност да ни накарат да съчувстваме на хора, които не харесваме. На герои, чиито действия ни ужасяват, но в същото време ни държат приковани към екрана. И никой не владее това изкуство по-добре от Йоргос Лантимос.

С всеки свой филм гениалният гръцки режисьор сякаш ни кани да надникнем в изкривеното огледало на човешката природа. След "Клети създания" и "Благи деяния" Йоргос Лантимос се завръща с "Бугония" - странна, смущаваща и в същото време хипнотична притча за вярата, страха и безумието, което се ражда между тях.

"Бугония" е римейк на южнокорейския Save the Green Planet! от 2003 г., който цели да покаже, че човешката раса е в окаяно състояние, но Лантимос взима тази идея и я превръща в нещо съвсем свое - не просто история за отвличане, а разсъждение за това колко лесно границите между реалност и заблуда могат да се размият.

Какво да очакваме от “Клети създания” с Ема Стоун и Марк Ръфало

Един от най-провокативните филми за годината

Ема Стоун влиза в ролята на Мишел Фулър - безупречната, усмихната, напълно безскрупулна изпълнителна директорка на фармацевтичния гигант Auxolith Corp. Тя е лицето на модерната корпоративна хипокризия: говори за "прозрачност" и "разнообразие", докато печалбата на компанията ѝ буквално трови света.

Източник: Forum Film

Срещу нея стои Теди (Джеси Племънс) - пчелар, отшелник и самопровъзгласен еко терорист с психични проблеми, чиято майка е пострадала от експериментално лекарство на Auxolith. За Теди Мишел не е просто враг - тя е извънземно (в буквален смисъл), изпратено да контролира човечеството. И затова, заедно със своя наивен, добродушен и лесно манипулируем братовчед Дон (Ейдан Делбис), я похищават.

Източник: Forum Film

Двамата я отвличат с цел да "спасят света" - и тук започва едно напрегнато, абсурдно и дълбоко човешко пътуване, в което никой не е такъв, какъвто изглежда.

Източник: Forum Film

Сценарият на Уил Трейси ("Менюто", "Наследници") превръща конфликта между похитител и жертва в напрегнат идеологически сблъсък, като поставя зрителя в невъзможна позиция - и двамата герои са чудовища по свой начин, но и двамата са болезнено човешки. Мишел е лицемерието на корпоративния свят, Теди - гневът на онези, които се опитват да го разрушат.

Диалозите са остри, саркастични и дълбаят в теми като морала, еко фанатизма и съвременното лицемерие на "активизма". Племънс е феноменален - превръща Теди в човек, обсебен от истината, но погълнат от собствената си лудост. Стоун пък играе без следа от сантимент - нейната студенина е оръжие, а очите ѝ говорят повече от всяка реплика.

Източник: Forum Film

Техният сблъсък е гръбнакът на филма, но и огледало на по-широка, съвременна болест - нуждата да вярваме в нещо, дори когато то ни унищожава.

Както винаги, Лантимос режисира като хирург с поетично чувство за хлад - всяка сцена е едновременно красива и тревожна. Диалозите са ритмични и изпълнени с черен хумор, а кадрите - композиции от симетрия и лудост. Неговият свят е стерилен на повърхността, но кипящ отвътре.

По-голямата част от филма се развива в мазето на Теди, където с Дон държат отвлечената Мишел. То е едновременно физически затвор и философска арена. Лантимос използва контраст между светлина и сянка - силно осветени кадри върху лицето на Ема Стоун, докато фонът е в полумрак.

Източник: Forum Film

Мазето е като символ на колективното подсъзнание - място, където истината и измислицата се смесват. Героят на Племънс търси доказателства, но всяко доказателство е вече изкривено от собствената му вяра. Стоун, в противоположност, е олицетворение на рационалното лице на властта, което не разбира защо е намразено и изпробва различни "тактики", за да си върне тази власт обратно. Резултатът е двустранно безумие: и двамата са прави, и двамата грешат.

Темите на "Бугония" са болезнено актуални: дезинформацията, култовете към "истината", дигиталният шум, в който разумът се разпада. Лантимос не морализира, не предлага решение - той просто държи огледалото и ни кара да се взрем в него. А под тази повърхност има и неочаквана емоционална нишка - филмът пита дали лудостта не е само отчаян опит да се намери смисъл в свят, който отдавна го е загубил.

Източник: Forum Film

Визуално "Бугония" е шедьовър на минимализма - светлина и цвят се борят като два гласа в разстроена симфония. Звукът, музиката, паузите - всичко работи като част от едно безпокойство, което се настанява под кожата.

Какво да очакваме от “Благи деяния” с Ема Стоун и Уилем Дефо

Необикновена черна комедия, вдъхновена от ексцентричното въображение на Йоргос Лантимос

Финалът пък оставя онзи тип празнота, която е по-скоро размисъл, отколкото липса. Не всичко се обяснява, но всичко остава в главата, за да ни кара да си задаваме хиляди въпроси.

Източник: Forum Film

"Бугония" определено не е филм, който всеки ще хареса. Той е труден, сатиричен, непредсказуем. Но в свят, пълен с безопасни сюжети и емоционални клишета, именно това го прави необходим. Лантимос отново доказва, че може да превърне абсурда в истина - и да ни накара да се замислим и засмеем, дори когато смехът идва с доза ужас.

"Бугония" е в кината от 31 октомври