"Битка след битка" с Леонардо ди Каприо и Шон Пен - експлозивен портрет на Америка през 2025 г.

В 6:30 ч. сутринта на 24 септември неизвестен извършител открива стрелба по офис на Immigration and Customs Enforcement в Далас, Тексас. Имиграционната служба на САЩ, по-известна като ICE, в момента е инструмент на вътрешната политика на Доналд Тръмп, използван не само за масова депортация на мигранти, но и за откровен тормоз на хора с различен от белия цвят на кожата.

Първоначалните подозрения, че снайперистът е член на група "радикални леви терористи" (думите са на Тръмп), не се оправдаха. Човекът е действал сам.

Като "радикални леви терористи" обаче може да бъде определена групировката French 75 в центъра на "Битка след битка". Предвождана от войнствената Перфидия Бевърли Хилс (Тейана Тейлър) и с помощта на бомбаджията и нейно гадже Пат (Лео ди Каприо) групировката действа срещу центрове за задържане на мигранти, тормози военни, взривява банки и въобще се противопоставя с всякакви незаконни средства срещу всичко, което символизира политическа система на САЩ в момента.

Източник: Александра Филмс

И неслучайно започнахме с актуална новина от седмицата - макар вдъхновен от романа Vineland на Томас Пинчън от 1990 г., филмът на Пол Томас Андерсън всъщност е експлозивен портрет на Америка от 2025 г. Америка, в която мигрантите са затваряни в клетки, населени места с преобладаващо испаноезично население са подлагани на системен тормоз от държавата, а полицейското насилие се прилага на общо основание. И където богати бели мъже си организират елитен клуб, в който те проверяват за расова чистота преди приемане (наименованието му е по-смехотворно от методите му - "Клуб на коледните авантюристи").

Точно в него отчаяно иска да влезе полковник Локджой (Шон Пен). Но заради това ще трябва да се разрови в миналото си и да унищожи остатъците от нездравия си интерес към чернокожата революционерка Перфидия. Остатъците се оказват 16-годишната Уила (Чейс Инфинити), която живее с баща си Боб - новата самоличност на Пат след разпадането на French 75.

Тук е моментът да споменем, че героят на Пен е толкова абсурден и шаржиран, и толкова брилянтно изигран, че нямаме проблем да си представим голяма част от военните, подкрепящи Тръмп, именно по този начин.

Източник: Александра Филмс

След като заговорихме за актьорската игра, е редно да споменем и други имена. Ди Каприо като пропаднал и вечно напушен бивш революционер успява да ни покаже колкото трагизма на героя си, толкова и смешната му безпомощност пред реалността.

Младата Чейс Инфинити пък се справя блестящо с ролята на дете-възрастен, което не само трябва да се грижи за безотговорен баща, но и да се изправи почти сама в битка на живот и смърт срещу лошите. Най-напрегната и съвършена сцена в целия филм беше едно автомобилно преследване по прашни пътища именно с нейно участие.

Ще е учудващо, ако Тейана Тейлър не получи поне една номинация за ролята на Перфидия - абсолютно доминиращо присъствие във всяка една секунда с нейно участие.

Десертът, както се полага, оставяме за последно: Бенисио дел Торо. Превъзходен като много дзен и много харизматичен учител по бойни изкуства, който между другото тайно крие нелегални мигранти и се подиграва на системата по най-очарователния начин. Липсваше ни да го гледаме напоследък.

"Битка след битка" обаче не е задължителен заради големите актьори в него, нито пък заради динамичното темпо, което не те оставя да скучаеш нито за секунда въпреки времетраенето от почти три часа. Той е доказателство, че киното - като всяко друго изкуство, трябва да е най-точното огледало на света, в който живеем, и най-жестокият съдник за неправдите в него. А филмът на Пол Томас Андерсън успешно се справя с тази задача.

"Битка след битка" е по кината от 26 септември