ПРЕДИ ПУКАНКИТЕ
- Времетраене: 1 час и 45 минути
- Режисьор: Ивайло Пенчев
- В главните роли: Васил Банов, Меглена Караламбова, Свежен Младенов, Станимир Гъмов, Стефан Денолюбов, Милена Аврамова и др.
- С какво да се подготвим: "Корави старчета", "Като за последно", "Летовници"
"Чичо Васко е най-добрият - онзи ден излезе от затвора", е една от репликите в новия филм "Рожден ден" на Ивайло Пенчев, която се загнезди в съзнанието ни.
Запомнихме я, защото много добре ни дава представа какво да очакваме от филма, а именно комедия, която ни връща към златните години на българското кино, когато смехът беше искрен, а героите - човечни и някак близки. Отличен с "Наградата на публиката" на фестивала "Златна роза", "Рожден ден" е доказателство, че добрият хумор не остарява, когато е роден от сърце.
Този път обаче смехът има и нюанси на тъга и носталгия - "Рожден ден" се оказва последната роля на големия Васил Банов. Неговото присъствие изпълва екрана с онази особена тежест и мекота, които бяха запазената му марка през годините.
В ролята на бивш затворник и крадец с добро сърце, Васил (Банов) е едновременно силен и крехък, груб и трогателно човечен. Точно такъв, какъвто го помним от десетките му образи - в театъра, телевизията и киното. От сцената на Народния театър до филми като "Време разделно" и "Мисия Лондон", той винаги успяваше да превърне всяка роля в истинско преживяване. В "Рожден ден" това изкуство достига своята тиха кулминация - игра, която звучи като сбогуване, но и като благодарност към публиката.
Източник: KEY Events & Communication
В центъра на историята, освен Васил, стои баба Геновева (Меглена Караламбова). Някогашна прочута балерина, сега тя е самотна възрастна дама на легло, която е изгубила вяра и смъсъл в живота. Баба Геновева отдавна се е предала и единственото, което е вълнува, е час по-скоро да умре. Без надежда, тя не желае повече да се бори с трудностите, които ежедневието ѝ поднася, докато една вечер не се сблъсква с Васил, който се опитва да я обере. Оттук насетне всичко се променя - и за нея, и за него.
Източник: KEY Events & Communication
Към картинката се присъединяват Сашо (Свежен Младенов), Краси (Станимир Гъмов), Любо (Стефан Денолюбов), Биляна (Милена Аврамова) и Рая (Елеонора Събева), като заедно се впускат в един "гениален план" за обир, който на пръв поглед изглежда като криминална афера, но постепенно се превръща в нещо много по-голямо - в битка за достойнство, приятелство и човечност.
Източник: KEY Events & Communication
Пенчев отново показва, че може да създава кино, което докосва - без излишна показност, но с внимание към детайла и човешките емоции. Диалозите са живи, забавни и динамични, а актьорският състав е наистина великолепен. Всеки носи автентичност и чар и създава усещане за близост с персонажите.
Източник: KEY Events & Communication
Историята е едновременно абсурдна и разпознаваема - герои, които се озовават в комични, но и трогателни ситуации, докато търсят своя смисъл и място в един объркан свят. Това е филм за вторите шансове, за човешката доброта и за вярата, че дори от хаоса може да се роди светлина.
Източник: KEY Events & Communication
Под повърхността на шегите обаче се крие по-дълбоко послание за изгубената чувствителност, за нуждата да си останем хора, за липсата на внимание на държавата към изкуството и проблемите на децата.
В "Рожден ден" оживяват не само героите, но и самите пространства, които носят духа на българската култура. Част от действието се развива в сградата на Националната художествена академия - заснета така сякаш самата тя възкръсва след дългото си мълчание и разруха. Това възкресение на духа - на изкуството, на човечността, на старите ценности, преминава през целия филм като тиха нишка.
Източник: KEY Events & Communication
Дори самата идея за "възкръсване" е представена с типичното за Пенчев чувство за самоирония. Една от репликите, в която героят на Стефан Денолюбов описва стара, но важна миниатюра на Христовото Възкресение, захвърлена обаче да тъне в прах в хранилището на Археологически музей, с думите: "Исус и майка му берат маслини", съвършено улавя същността на филма.
С хумор и нежност, режисьорът припомня, че дори най-сериозните теми могат да бъдат казани с усмивка, но това далеч че означава, че нехайното отношение на държавата към редица исторически и културни ценности, не е срамно.
Източник: KEY Events & Communication
За финал ще кажем, че "Рожден ден" всъщност е топъл спомен и благодарност - към българската комедия, към публиката и най-вече към Васил Банов. Един актьор, който ни напусна, но остави след себе си глас, усмивка и светлина. "Рожден ден" е неговият последен поздрав и нашият поклон пред таланта му.
"Рожден ден " е в кината от 7 ноември