"Брулени хълмове": фенфикшън с добре обмислена формула, на който не му липсват емоции (и секс)

Прочетох "Отнесени от вихъра", когато бях тийнейджърка и, естествено, най-важното за мен в цялата книга не беше Гражданската война в САЩ или края на робството, а любовта на Скарлет и Рет. Краят ме ядоса. Не можеше да приключва така - как може двамата да не остават заедно? Така ли трябва да свършва една голяма любовна история?

Сигурна съм, че точно такова чувство е изпитала Емералд Фенел, когато за първи път е прочела "Брулени хълмове". Че не е честно историята да приключва така. Че Кати и Хийтклиф трябва да получат възможността да бъдат заедно. За какво иначе са ни големите любовни истории?

Режисьорката дори го казва в прав текст още преди премиерата на филма си, чието заглавие неслучайно изписва с кавички. "Не мога да адаптирам книгата буквално, но мога да се опитам да пресъздам начина, по който ме е накарала да се чувствам", казва Фенел пред Guardian.

Източник: Александра Филмс

И от тук нататък трябва да ни е ясно, че не трябва да гледаме на нейните "Брулени хълмове" като на екранизация, а като на вариация по избрана тема. Или казано на съвременен език - като на фенфикшън. Така задачата ни да съдим нея и произведението ѝ напълно се променя. От самото начало сме наясно, че е безпредметно да стоим с книгата в ръка и да подчертаваме с червено всичко променено или пропуснато.

Подобно на широко обсъждания ѝ предишен филм "Солтбърн", и тук Фенел разчита до голяма степен на шока, за да прикове вниманието ни. Показателна е откриващата сцена, която започва със звуци, които решаваме, че идват от човек по време на оргазъм, за да се окаже нещо съвсем различно - вероятно дори по-шокиращо. От първите секунди обаче ни е ясно, че еротиката ще присъства и, ако това не ни харесва, най-добре да си излезем възмутени от киносалона навреме.

Източник: Александра Филмс

"Шокът" продължава и естетически - каквото е можело да бъде преувеличено почти до максимума си, е било преувеличено. На начина, по който е показан родният дом на Кати - мрачен, мръсен, смърдящ и потискащ, може да завидят и създателите на Game of Thrones. Затова пък имението на Едгар Линтън все едно е излязло от клип на Charlie XCX (отговорна за песните в "Брулени хълмове") - английски градини с цъфнали рози и добре оформени кътове за скришни срещи, гигантска бална зала с червен лачен под, спалнята на съпруга в тъмнозелен сатен и тази на булката - в тапети от кожа, вдъхновени от цвета, бенките и вените на реалната кожа на Марго Роби.

Източник: Александра Филмс

Имаме от всичко по много и при костюмите, без да се налага да се закотвяме само във Викторианската епоха - корсети и рокли като от анимация на "Дисни", гиганти бижута с кръстове и разноцветни камъни като от ранните клипове на Мадона, перли, лак и изкуствена кожа, слънчеви очила, и така нататък, и така нататък.

Източник: Александра Филмс

Впрочем дрехите, аксесоарите, интериорът, храната във филма на Емералд Фенел са твърде удобна ниша за рекламодателите, които не пропускат да се възползват от нея. Така се появяват колаборации между "Брулени хълмове" и много брандове - от еротично бельо и кожени облекла, масажни масла и ароматни свещи през чия пудинги и блендове чай до Airbnb имот, който е реплика на стаята на Кати от филма.

Всичко това отново ни напомня, че "Брулени хълмове": версия 2026 е преди всичко един съвършен продукт, създаден по добре обмислена формула да задоволи нуждите на съвременния зрител. Но все пак да го развълнува достатъчно, за да прикове вниманието му.

Което ни води и до главната история - трагичната любов между Кати и Хийтклиф. Виждаме ги първо като деца, когато бащата на Кати спасява Хийтклиф от жестокия му баща и го прибира под крилото си в "Брулени хълмове". Шарлът Мелингтън, за която това е дебют, и Оуен Купър, който ни отвя главите в Adolescence, са истински разкош в ролите си на малките Кати и Хийтклиф. А фактът, че Фенел затваря филма като в рамка със сцени с тях и детското им обричане един на друг, ни кара тайно да подозираме, че режисьорката е един доста романтичен човек.

Източник: Александра Филмс

Но да не се разсейваме - разбира се, че хайлайтът на "Брулени хълмове" са Марго Роби и Джейкъб Елорди. Каквото и да беше написано за изпепеляващата химия помежду им на екран, е съвършено вярно. Това може и да не са Кати и Хийтклиф от учебниците по английска литература в средното училище, но определено са Кати и Хийтклиф, от които Gen Z и поколенията преди и след него имат нужда. Герои, чиято любов е изначално обречена, но които - благодарение на Емералд Фенел, получават възможността поне да я консумират подобаващо.

За това пък удобно са пропуснати теми, които не работят в полза на историята: неясният - твърде вероятно робски или ромски - произход на Хийтклиф, класовото разделение, домашното насилие. Последното тук е обърнато с хастара нагоре - вместо да подлага на тормоз Изабела (Алисън Оливър), Хийтклийф превръща брака си с нея в BDSM игра, в която тя с перверзна наслада се включва.

Пропусната е и цялата втора половина на романа - тази, която се развива след смъртта на Кати. И това е напълно логично - може да гледаме "Брулени хълмове" (в кавички), но филмът спокойно можеше да се казва просто "Кати и Хийтклиф". Защото е посветен само и единствено на тях.

Копнеж, желание и обреченост - това е есенцията в любовната история на Кати и Хийтклиф в романа. Получаваме ли тези неща и от "Брулени хълмове" на Емералд Фенел? Категорично! Емили Бронте би сложила сърце под този прочит.

"Брулени хълмове" е по кината от 13 февруари