"Без конкуренция": черна комедия за нравите на съвременното общество

Внимание, ТЕКСТЪТ СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ за сюжета на филма.

Един мъж губи работата, на която е посветил последните 25 години от живота си. Работа, която му е позволила да купи къщата от детството си и да я превърне в мечтан дом за семейството си. Работа, благодарение на която съпругата му не работи, а децата му ходят на частни уроци и гледат Netflix. Работа, която не просто го изхранва, но и му осигурява така нужния социален статут - чрез нея той се чувства на полагащото му се място в обществото.

Какво следва оттук нататък? Вариант едно: мъжът търси и намира нова работа на по-добра или по-лоша позиция - определено безинтересен сюжет. Вариант две: мъжът изпада в екзистенциална криза и депресия - ние знаем, че гледаме черна комедия, така че едва ли е това. Вариант три: мъжът - досега идеална бурмичка в добре смазаните механизми на обществото си, решава да вземе съдбата си в свои ръце и с добро или лошо (в случая - с лошо) да си върне това, което му е отнето.

Източник: Бета Филм

Как? Като елиминира конкуренцията си. За целта пуска обява във вестника, като търси именно хората, които са най-квалифицирани и подготвени да заемат позициите, в които той се цели. А след това ги убива един по един, хладнокръвно обмислил точно как да процедира с всяка една от жертвите си.

В резултат на това получава така жадуваната позиция. Мъжът е доволен, семейството запазва дома си, а съпругата му - макар и смътно да подозира, че се е случило нещо нередно, за да се стигне до тази развръзка, не задава въпроси и не коментира. Животът продължава, а семейството не е лишено от удобствата, с които е свикнало. Всички са щастливи поне привидно.

Източник: Бета Филм

Това най-схематично е сюжетът на последния филм на корейския режисьор Парк Чан-Уук, познат на много хора от Oldboy. Темата му обаче е достатъчно универсална, за да бъде пресъздадена с относителни вариации от различни режисьори от различни краища на света. Всъщност "Без конкуренция" е адаптация по френския The Axe на Коста Гаврас от 2005 г., което ако е друго, ни показва, че няма изгледи подобен сюжет да престане да е актуален. Както и да поражда многобройни интерпретации.

Една от честите е, че филмът е своеобразна критика на капитализма и показва как той първо ни кара да се отъждествяваме с работата си, а след това ни убеждава, че в капиталистическия строй всеки е заменим. Очевидно никога не оставаш без конкуренция.

Източник: Бета Филм

Това обаче едва ли е нещо ново, над което да се замислим. По-актуалното е доколко съвременният човек е способен да си затвори очите за неща, които биха нарушили спокойствието му. И доколко е готов да се лиши от емпатията си към ближния в името на собственото си благо.

Главният герой Ман-су убива трима свои конкуренти, но във всеки от тях има и част от него - единият е алкохолик, загубил мотивацията си (Ман-су е бивш алкохолик), вторият има дете (подобно на него), третият с пот и кръв е успял да купи мечтаната къща, на която не му остава време да се наслади (както Ман-су е откупил дома от детството си).

Източник: Бета Филм

Променя ли го това? Не виждаме такова нещо - героят не преживява катарзис, не се разкайва, не се променя. Въпреки сатирата и абсурдите моменти, "Без конкуренция" не успява нито да разчувства, нито да ни даде някаква поука. Наречете ни старомодни, но това ни оставя с неприятното чувство, че е можело да правим нещо друго в рамките на 139 минути.

"Без конкуренция" е по кината от 6 февруари