Какво може да се обърка, когато една майка иска да износи детето на дъщеря си - всичко, според "3.0 килограма щастие"

"Вашите деца не са ваши деца. Те са синове и дъщери на самия Живот, на неговия копнеж. Те идват чрез вас, но не от вас. И макар да са с вас, не ви принадлежат."

Този цитат на ливанския поет и писател Халил Джубран, който може да чуем в "3.0 килограма щастие" - новият проект на режисьора Зорница София ("Майка"), ясно и категорично заявява основния морален и емоционален конфликт, който филмът ще разнищва. "3.0 килограма щастие" всъщност поставя болезнено актуалния въпрос: докъде се простира родителската любов и къде започва границата, отвъд която доброто намерение се превръща в разрушителна сила.

Историята проследява живота на Елизабет - Бети (Дария Симеонова), нейния съпруг Николай (Владимир Зомбори) и родителите на Бети - Анастасия (Стефка Янорова) и Чавдар (Герасим Георгиев-Геро).

Източник: Фотограф: Петя Николова | Mountain Queen Pictures

Бети е млада, амбициозна жена, разкъсана между желанието за професионално израстване и болезнения копнеж да стане майка. След пореден неуспешен инвитро опит и още една лоша новина, надеждата ѝ започва да се пропуква. Именно тогава майка ѝ Анастасия взима решение, което преобръща живота на всички - тя самата да износи детето на дъщеря си.

„Хамнет“ с Джеси Бъкли и Пол Мескал е един от най-разтърсващите филми на годината

Драмата на Клои Жао е филм за любовта, загубата и раждането на една от най-великите поетични творби

На пръв поглед това е акт на върховна майчина саможертва. Но "3.0 килограма щастие" много бързо показва, че подобен избор не съществува във вакуум. Той засяга морала, закона, вярата и най-вече чувствата на всички участници. Както казва Николай в един от ключовите диалози с Бети: "Ти не разбираш. Има закони. Има и хормони." Реплика, която резюмира сблъсъка между разума и инстинкта, между реда и желанието.

Източник: Фотограф: Петя Николова | Mountain Queen Pictures

Филмът е структуриран в четири части, озаглавени Пасторът, Детето, Бащата, Майката, което позволява постепенно и задълбочено разгръщане на историята, персонажите и техните мотиви. Жанрово "3.0 килограма щастие" е драмеди, с деликатни боливудски намигвания и моменти на хумор, които обаче нямат функцията просто да разтоварват, а напротив - правят драмата още по-човешка. Реплики като: "От кого е бебето, Асе?" и отговорът: "От зетя", остават едновременно искрено смешни и тревожно многозначни.

Източник: Фотограф: Петя Николова | Mountain Queen Pictures

Що се отняся до образа на майката, той е изграден блестящо и Стефка Янорова изиграва една удивителна роля. Анастасия е готова да стигне до крайност, за да види детето си щастливо. Тя обаче сякаш не си дава сметка, че с това отваря кутията на Пандора - следват вина, ревност, страх, объркване на роли и идентичности. Филмът задава трудния въпрос: може ли една жена да бъде едновременно майка и баба на едно и също дете, без това да остави белези?

Източник: Фотограф: Петя Николова | Mountain Queen Pictures

Елизабет, от своя страна, е болезнено разпознаваем образ за много съвременни жени. Нейният вътрешен "емоционален пинг-понг" между кариерата и майчинството е изигран с финес и сдържаност. Тя е нещо като антагонист, но не е нито жертва, нито егоист - тя е човек, изтощен от очакванията на обществото и собствените си страхове.

Източник: Фотограф: Петя Николова | Mountain Queen Pictures

Съпругът ѝ Николай пък си остава онзи "тих" герой, когото никой не пита, но който понася тежестта на решенията. Талантлив фотограф, разкъсан между изкуството и нуждата да осигури стабилност, той изглежда най-готовият да стане родител, но и може би най-уязвимият в цялата ситуация.

Особено силен е образът на бащата Чавдар (Герасим Георгиев-Геро) - евангелски пастор и бивш моряк, моралният и духовен компас на семейството. Той жертва личната си мечта за пътешествие по вода в името на щастието на дъщеря си, но именно чрез него филмът задава въпросите за вярата, прошката и цената на компромиса. 

Източник: Фотограф: Петя Николова | Mountain Queen Pictures

Сценарият на "3.0 килограма щастие" на Виктория Пенкова, Зорница София и Петър Делчев умело балансира между личната драма и социалния контекст. Операторската работа на Мартин Чичов и музиката на Михаил Йосифов допълват усещането за интимност и напрежение, без да натрапват емоцията.

Вдъхновен от реален случай, на когото режисьорът Зорница София се натъква още през 2017 г., но доразказан с художествена измислица, филмът говори открито за теми, които често остават премълчани - репродуктивните проблеми, натискът върху жените, обществените очаквания към майчинството и границите на личния избор.

"3.0 килограма щастие" не заема страна. Вместо това поставя зрителя в неудобната позиция да съпреживее хаоса, в който едно много добро намерение може да доведе до необратими последици.

Източник: Фотограф: Петя Николова | Mountain Queen Pictures

"Стори ми се твърде интересно, за да откажа да участвам", сподели Владимир Зомбори на медийната прожекция на "3.0 килограма щастие", като допълни, че историята е много близка и позната до него самия, защото той и половинката му Весела Бабинова чуват от лекарите плашещата "присъда": "Имате само 7% шанс да имате бебе."

"Но дъщеря ни Йоана е вече на пет години и това е едно малко чудо за нас с Весела", споделя още Зомбори.

Дария Симеонова в НЕподкастът: когато "3.0 килограма щастие" пренареждат живота

Актрисата за ролята си на антагонист в новия филм по действителен случай на Зорница София

За финал ще кажем, че "3.0 килограма щастие" е филм за любовта - не идеализирана, а сложна, противоречива и понякога плашеща. Любов, която ражда живот, но и изпитва границите на морала. И точно затова остава дълго след финалните надписи - като въпрос, който няма еднозначен отговор.

"3.0 килограма щастие" е по кината от 30 януари