Макар траш метъл музиката да има своите корени в пънк рока и хеви метъла, може би никоя група не е повлияла в такава степен на музикалния жанр, както Motörhead.
А по ирония на съдбата основателят на Motörhead Леми Килмистър не е слушал много пънк и е смятал своята група, която издава едноименния си дебют на 21 август, 1977 г., за по-бързо и шумно разклонение на любимите си рокеднрол изпълнители като Джери Лий Люис, Литъл Ричард и Чък Бери.
"Музиката, която правя е просто рокендрол и винаги е била такава", е казвал Килмистър през годините.
Още от самото начало Motörhead изпреварва тенденциите и времето си. След като е "уволнен" от психеделичната рок група Hawkwind през 1975 г., заради притежание на наркотици, Килмистър не се отказва и упорито върви срещу течението. И създава Motörhead, която е кръстена на песен, написана от Леми за Hawkwind. А първото студийно издание на групата включва и песни на Hawkwind - "Lost Johnny" и "The Watcher".
"Когато записахме дебютния албум, вече бяхме машина", казва Килмистър. "Бяхме свирили песните на живо в имахме опит зад гърба си. Беше просто въпрос на време да ги направим малко по-силни и бързи."
В записите на "Motörhead" се включва китаристът Еди Кларк, познат с прозвище "Fast", който остава в групата до 1982 г. Кларк свири на китара, базирана на блуса, но има способността да "изстрелва" и метални сола. А това, в съчетание с дрезгавите вокали на Килмистър, високочестотния бас, както и с разбиващите се ритми на барабаните, прави Motörhead "звуков еквивалент на експлозия във фабрика за фойерверки", както пише Loudwire.
Тед Карол, собственикът на звукозаписната компания Chaswick Records, плаща на музикантите, за да запишат няколко песни, които да бъдат издадени като дебютен сингъл. Но, в рамките само на един уикенд Леми и останалите музиканти завършват цели 11 парчета. Впечатлен, Карол плаща за допълнително студийно време и групата окончателно оформя записа.
Сред най-значими в "Motörhead" са едноименната песен, композицията "Iron Horse/Born to Lose" и "White Line Fever", която напомня за Джими Хендрикс - за когото Килмистър някога е работил като "момче за всичко". Или както самият Леми казва: "Аз отговарях за наркотиците на Джими".
"Motörhead' се предлага като внос в САЩ от момента на издаването му и много специализирани музикални магазини разполагат с албума, но той не получава подходящо издание в Щатите до 1988 г., когато Roadracer добавя заглавието в каталога си. Всъщност, нито един от първите четири албума на групата не излиза на американски лейбъл - до издаването на концертния албум "No Sleep 'til Hammersmith" през 1981 г.
"Никой не искаше да ни познава в Америка", казва в тази връзка Килмистър. "Ние попаднахме между старата вълна на рок и хеви метъла като Deep Purple и новата, представена от Iron Maiden и подобни групи. Така че наистина бяхме доста прецакани. А и по онова време всички големи рок звезди изглеждаха като Motley Crue. Те са страхотна рок група, но в началото бяха много женствени. Ние никога не сме имали това съмнително предимство. Но пък със сигурност винаги сме имали "грубата" част от метъл сцената, които бяха наши фенове."
